1 EUR  1.95583 BGN        1 GBP  2.37042 BGN        100 JPY  1.39086 BGN        1 USD  1.41696 BGN       
Reklamist.bg
ЛЮБОПИТНО

От ”Хаинбоаз” до ”Янко Костов”

”Елате, хиляди младежи”... да ”строим за Родината”
Хиляди варненци си спомнят бригадите с носталгия


П:В

Думи като "бригада" и "бригадирско движение" за младите хора в България звучат като нещо доста далечно, странно и почти екзотично. Нахаканото технопоколение предпочита през лятната ваканция да сервира по блок-масите в хотелите с олинклузив, или да раздава флайери по улиците срещу недотам оскъдно заплащане, отколкото да прозре "удоволствието" от едномесечен труд по консервени комбинати, на полето или в овощните градини срещу "благодаря". Въпреки мизерните условия, в които българските младежи изкарваха един месец от лятната си ваканция и две седмици през есента, няма човек, който да не си спомня с приятна носталгия чаровните времена.

"Бригадирското движение в България е организирано привличане на младите хора след победата на отечественофронтовското правителство на 9 септември 1944 година за доброволно участие в строителството на обекти с национално значение, без или с минимално заплащане", пише в "Уикипедия". Мотото му е "Строим за родината", а символът - червен факел с лика на вожда Георги Димитров в средата. Химнът на "синеблузата младеж на България" е "Елате, хиляди младежи". А младежта е синеблуза, защото се работеше със сини униформи - панталон и яке. Формално бригадите са доброволни. В зората на социализма младите хора наистина са се включвали с много желание ентусиазъм и самоотверженост, но с течение на годините са станали просто безплатна работна ръка. Въпреки че определението "доброволен труд за Родината" остава, през 70-те и 80-те години на миналия век бригадите бяха задължителни за всички ученици. През 1970 година излиза решение на Политбюро на ЦК на БКП за организиране на ново младежко бригадирско движение. Което включва "задължително доброволни" летни и есенни ученически и студентски бригади за помощ предимно в строителството и селското стопанство. Отказът от участие в бригадите - независимо от лицемерното название "доброволни" - води не само до комсомолски, но и до административни наказания, в това число изключване от училище или ВУЗ.

Първите бригадири в България са имали нелеката задача да прокопаят с кирки и лопати през скалите прохода "Хаинбоаз". Откриването е на 5 август 1946 година, а комаднир на бригадата е изнестният комунистически лидер Пенчо Кубадински. Сред доброволците има партизани и фронтоваци, които да бъдат светъл пример за младежите, както 22-ма политзатворници, за назидание за грешната им политическа ориентация. Повече от 20 000 младежи са полагали непосилен труд по 12-13 часа на ден в името на Нова България.

На 11 август същата година следващата "партида" доброволци заминава със специални влакове да строи първата републиканска жп линия Самуил-Силистра. На 2 септември 1947 година започва изграждането на Димитровград, наричан младият град на социализма. "Ние вярвахме! Ние мечтаехме! Всяка тухла редяхме с любов...". Това са стихове на поетаПеньо Пенев, описал в рими градежът на града станал символ на бригадирското движение. В построяването му взимат участие повече от 50 000 български младежи. Които срещу къртовския си труд са получавали обещание за благодарности от Партията-майка, спане по палатки без елементарни хигиенни условия, оскъдна храна и никакви пари.И както се казва в подобни случаи: останалото е история.

История в смисъл, че всеки българин над 35 години може с часове да разказва забавни истории и инциденти от бригадите. На никой в ония времена не му правеше впечатление работата на полето или в завода. Всички помнят само купоните след това. Или номерата, които са въртяли, за да излъжат, че са изпълнили задължителната дневна норма.

Варненските ученици през лятото събираха реколтата от околните села - грозде, домати, череши, ябълки, праскови, патладжан и всичко, което се отглеждаше в региона. А наесен бяха в "Янко Костов". Това е името на консервения комбинат, станало нарицателно за няколко поколения морски чеда. По селата имаше изградени специални бригадирски лагери - обикновени бунгала с по 8-10 легла в стая, общи тоалетни и бани и плац, на който сутрин се вдигаше флага, а вечер, след проверка, се сваляше. Банята беше излизшен лукс, защото и без това топла вода имаше веднъж седмично. А в "Янко Костов" дори се спеше на палатки в двора на общежитието в село Тополи, въпреки че консервената фабрика беше в началото на Запазна промишлена зона във Варна. Галениците на съдбата от езиковите гимназии се "уреждаха" с моряшки униформи и полицейски свирки ходеха на бригада, наречена КАТ. Което значи, че на всяка автобусна спирка по варненските булеварди имаше по един бригадир, който зорко следеше някой да не пресече на червено, обясняваше са гостите от чужбина къде е Катедралата и козируваше на автомобилите на партийните лидери, чиито номера им бяха написани на листчета. Въпреки че тогавашният техникум по Индустриална химия делеше една ограда с въпросните езикови гимназии, неговите възпитаници бяха най-зле откъм бригади. Защото всяка година ходеха до Казанлък да берат рози. В ранни зори и сред жужащи пчели. Но пък никой не се оплакваше и не намираше бригадите за нещо нередно. На принципа "да отрием омаята в необходимото зло", бригадирите намираха всякакви начини за забавления, извън организираните задължителни вечери на художествената самодейност. Пък и през септември се оттърваха две седмици от училище.

29.03.2011, 20:27 Автор: Лиляна Трънкова


Тагове: соцът

СОЦИАЛНИ МРЕЖИ
КОМЕНТАРИ
Няма въведени коментари
_______________________________________________________________________________
име:


коментар:


код:


РЕКЛАМА
FULLMAX Center