Аз съм Миролюба Бенатова, но пиша от тук (on-parliament.com, б.р.), защото хората, които не ме харесват, ме забраниха.

Личната ми страница във facebook е докладвана на администраторите като вредна и обидна, и според правилата на социалната мрежа, аз съм закрита.
До вчера имах право да съществувам в интернет и да изразявам мнението си, така както и тези, които пишеха срещу мен. Вече не.

След едноседмичен словесен терор, насаждане на омраза, заплахи и крайни антисемитски изявления в страницата „Миролюба Бенатова - враг на българския народ", почитателите на този стил организирано ме изтриха. Така както организирано изляха стотици еднотипни електронни писма, пълни с лъжи за отразяването на конфликта в Катуница. Искаха да бъда забранена, уволнена, изселена, поругана и наказана.

Искаха да се извиня, че съм нарекла „футболна агитка, която безчинства", тези, които според тях представляват гражданското общество.

Момчетата, които палиха и се снимаха с нацистки жестове пред огъня поискаха да кажа, че са справедливо разгневени граждани.

Не ми е хрумвало да ги докладвам за забрана, защото вярвам в излагането на аргументи и правото да говориш това, което мислиш. Не ме беше страх.
Вероятно това, което ви пиша не ви засяга. Сигурно изглежда, че е лично и трябва да с оправям сама.
Но не е така.

Аз съм насилвана и убивана с думи дни наред, не защото не съм симпатична на някого (разбира се и това има значение), а защото нарекох нещата с истинските им имена. Върших си работата като журналист по правилата на професията. Не влязох в сценарий, не подмених събитието, не подпомогнах протестите, организирани от партиите и подкрепяни мълчаливо от полицията.

Сега ме забраняват като професионалист и като личност.
И тъй като вярвам в аргументите, а не в насилието, ви пиша.

А вие, ако смятате, че имате повод да ме подкрепите, сигурно ще намерите начин да разбера за това.

Предварително благодаря на всички приятели, които ще разпространят бележката ми.