Финландия официално е обявила, че ще се противопостави на присъединяването на България и Румъния в Шенгенското пространство. Румънският министър на външните работи Теодор Баконски съобщи, че се е срещнал с финландския и холандския си колеги в кулоарите на Общото събрание на ООН в Ню Йорк и че двете страни ще се противопоставят на влизането на Румъния и България в Шенген.

Румънският министър заяви още, цитиран от румънския вестник "Ромъния либера", че "е въпрос на доверие, що се отнася до сигурността на общите граници" на Европейския съюз, а Румъния има всички аргументи на своя страна.

"Но имаме нужда от консенсуса и положителния вот на всички страни членки. На Съвета на ЕС по правосъдие и вътрешни работи знаем какво ще се случи. Но след това има и други европейски срещи. Мисля, че като работим заедно и като запазим уважението си към правилата, към изискванията на законодателството на общността, ще можем да намерим начин за деблокиране на ситуацията", каза Баконски.

Финландия ще се присъедини към Холандия с отрицателен вот на Съвета на ЕС по правосъдие и вътрешни работи, планиран за 22 септември, по въпроса за присъединяването на Румъния и България към шенгенското пространство. Според европейски източници мотивите на Хелзинки също са свързани с вътрешната политическа ситуация, посочва "Ромъния либера", цитиран от БТА.

Новото финландско правителство, което встъпи в длъжност през юни 2011 г., има по-силно евроскептичен и антиимигрантски подход, отбелязват още споменатите източници.

Въпреки липсата на подкрепа за членството на двете страни, полското председателство вече обяви, че ще постави въпроса за разглеждане на заседанието на Съвета на ЕС по правосъдие и вътрешни работи в четвъртък и петък.

Полша се опитва да посредничи за компромисно решение – поетапно присъединяване на България и Румъния към Шенген, първоначално с въздушните и морските граници до края на тази година, а след мониторинговия доклад на ЕК в областта на правосъдието и вътрешния ред следващото лято, евентуално и със сухопътните граници.

Резерви към включването на България и Румъния имат Германия и Франция, двете водещи страни в ЕС. По-рано тази година те обявиха, то не може да се случи заради слабите резултати в борбата срещу корупцията и организираната престъпност, които бяха потвърдени и от доклада на ЕК.

Според София и Букурещ, обаче, Берлин и Париж са готови да приемат компромис. Няма такава официална информация, а в началото на септември говорителят на германския вътрешен министър Ханс-Петер Фридрих обяви, че "с оглед на негативните доклади на ЕК за напредъка на двете страни Германия гледа въздържано на желанието за членство”.

За да бъде блокирано членството на България, обаче, е достатъчно и само ветото на Холандия и не е нужна официална реакция и от другите страни с резерви към София.

Българските власти дълго време пренебрегваха негативните сигнали, които идваха по различни дипломатически канали, като често демонстрираха твърда убеденост за положително решение през септември. След като Холандия обяви в прав текст преди няколко дни, че ще блокира членството на София, външният министър Николай Младенов реагира с поставянето на ултиматум към ЕК, че България може да преразгледа позицията си по промените в шенгенското законодателство заради холандското решение.

Не ясно обаче към кого точно е насочен този ултиматум, който смесва позиции на националните правителства с позиции на ЕК. Българската заплаха вече бе неглижирана от ЕК, а експерти я обявиха за контрапродуктивна.

Компромисът в наша полза включва и мярка, която София се закани да блокира

Едно от предложенията за промени в шенгенските регулации, които София възнамерява да възпрепятства, се обсъжда и като като част от евентуалния компромис за България и Румъния. То предвижда системен мониторниг върху начина, по който се охраняват шенгенските граници и може да бъде използвано като "предпазна клауза" спрямо България и Румъния. Друго предложение предвижда решението на дадена страна за временно възобновяване на граничния контрол при извънредни ситуации да бъде вземано след разрешение на ЕК и всички страни членки.

Посланиците на 27-те страни членки се събират в сряда, за да се опитат да съгласуват компромис преди срещата на вътрешните министри на 22 септември. Поетапно присъединяване към Шнеген, съчетано с допълнителен контрол от ЕС – който ще важи и за останалите шенгенски страни – би било позитивният компромис по отношение на София и Букурещ.

Освен това Съветът на вътрешните министри ще обсъжда и искането на Австрия и Унгария от ЕС да им бъде оказана помощ за охрана на шенгенската граница с Балканите поради нарастващия трафик на хора, съобщи преди ден EUobserver. Двете страни настояват за общи действия за защита на сръбско-унгарската граница, през която мигранти от Азия и Африка проникват в Западна Европа.

В писмото се посочва, че напоследък значително нараства броят на заловените нелегални имигранти, повечето от които идват от Афганистан, Пакистан, Индия, Сомалия, Иран и Ирак. Австрия и Унгария предупреждават, че ситуацията може да се влоши и настояват за помощ от Фронтекс и Европол за "по-добра защита на нашите външни граници" от т.нар. "балкански маршрут" за трафик на хора, оръжия и дрога.

Източнк: mediapool.bg