Стартира изготвянато на Географска информационна системаза рисковете в земеделието и тяхното регулиране в пограничния район Добрич-Констанца. Това заяви доц. Иван Киряков, директор на Добруджанския земеделски институт (ДЗИ) край Генерал Тошево, съобщи news.bg, цитирайки  Радио „Фокус".

Общата трансгранична система е създадена от ДЗИ, Института по растителна защита в Букурещ и Асоциациите на зърнопроизводителите в двете области - българската и румънската.

Географската информационна система ще бъде базирана винтернет и ще съдържа важна за фермерите в региона информация, свързана със земеделската дейност - за ключови фактори, като болести, неприятели и плевели, метеорологични данни, опасности от засушаване, ниски температури и силен вятър през зимата, почвени и сортови характеристики, каква агротехника да се прилага в дадена географска точка.

В Добричка област информацията ще бъде обобщавана в 46 географски точки, като стремежът е по-равно да се обхванат всичките осем добруджански общини. В района най-големите рискове за земеделските производители са неравномерното разпределение на валежите, въпреки че средно годишно те са около 500-550 мм/кв.м, което като количество е достатъчно. Суховеите през периода на вегетация на посевите, продължителното засушаване през лятото и безснежните зими са също сред рисковите фактори.

В Добричка област от години се наблюдава също отлив на интерес къмбобовите култури. "Сега никой не им обръща внимание", заради голямата зависимост на добивите и качеството от климатичните условия, коментира доц. Киряков.

Друг проблем в района е липсата на достатъчно финансови средства при дребните фермери. Те закупуват малки количества фосфор и предпочитат при торенето повече азот. Това увеличава добивите, но не и качеството на продукцията, заявяват специалистите.

Пред вид всички географски и икономически характеристики на района Географската информационна система ще има за цел да информира постоянно земеделците, за да могат те във всеки един момент от годината да предприемат адекватни мерки в своята дейност, което ще гарантира успешно производство и печалби.

Новата система трябва да заработи до есента на следващата година. В допълнение ще бъде организирано обучениена български и румънски фермери в пограничния района за работа със системата.