Роди ми се втори син. Първият, роден във Варна. Няма да говоря за социалното обслужване в София (където се роди първият ми син Петър), защото няма кой знае какво да се каже – всичко бе нормално в столицата -  социалните служби, кметство Лозенец, детските консултации и  личния лекар.
Ще говоря за морската столица. Мястото, към което са се сраснали душата и сърцето ми. Градът, който обичам повече от Вегас, Лондон, Ню Йорк и Маями - Варна.
Няма да отварям дума за гранд-мизерията в родилното отделение на Окръжна болница. (можехме да си позволим Майчин дом, но съпругата ми избра Окръжна заради добрите лекари).
Няма да се възмутя дори и за секунда от нулевите условия за десетките (едновременно чакащи) родители (българи и цигани), обитаващи с часове помещение от 20 кв. метра без прозорец и грам чист въздух.
Бих желал да поговоря за бюрокрацията на града ни. Ето и моят разказ:
След като успешно и без особени затруднения получих акта за раждане на новородения си син Боян, се отправих към „Китайската стена” (бул. “Осми приморски полк”, бл. 137), където се помещавало моето районно бюро за социално подпомагане. Там любезна леля най-сърдечно ми обясни колко хиляди документи трябва да извадя, за да може моето семейство да кандидатства за „чутовните” 600 лева, които Община Варна отпуска при раждане на второ дете .Фактите, че ако Боян се бе родил в Созопол сумата би била 2000 лева или инфото, че за трето дете Община Варна дава отново само 200 лева в този момент не ме притесняваха.
Особено ме впечатли обаче момента със задължителната справка в ЕСГРАОН (че и двете ми деца са на едни и същи родители?!), която изисква законът в този случай. Справка, за която се плаща допълнително. 3 лева (обикновена поръчка) и 10 лева в случай че бързаш. Не е проблемът в парите. Жалкото е, че ми губите времето и нервите (и не само моите).
Защо личната ми карта, тази на съпругата ми, актът за раждане на Петър Касиков и актът за раждане на Боян Касиков (където прилежно са описани имената на родителите) не са достатъчно доказателство, че и двете ми деца са на едни и същи родители?! Нима не смятате, че ваденето на подобна справка е меко казано обидно?! Има случаи на измами – ще кажат бюрократите. Кое е по – лесно – да подправиш две лични карти и два акта за раждане или да си извадиш (с връзки и 50 лева на ръка) един хвърчащ лист от кметството, ще попитам аз?!
Но както и да е. След като чинно изчаках 7 дни, за да получа въпросната (лично за мен унизителна) справка от районното кметство, смело се върнах при „Китайската стена”,  за да подам документи за гореспоменатата еднократна помощ.
Оказа се, че поради месец юни (който бил през лятото) бюрото е затворило врати и трябва отида и да подам документите си в друго бюро, находящо се на ул. "Цар Асен" № 43.
Така... Да отворим малка скоба и да поговорим за адреса на бюрото за социално подпомагане на ул. "Цар Асен 43" (бивше седалище на Дирекция за социално подпомагане в гр. Варна).
Това всъщност представлява един блок с гаражи под него. Това е жилищна сграда, крайно НЕпригодна за седалище на бюро за социално подпомагане. Защото там просто НЯМА къде да паркираш! Защото чакалнята е малка и хората висят на 35 градусова жега на припек под терасите на живущите в блока! Защото въпросната опашка е съставена от кърмачки, родилки, инвалиди, пенсионери...
Днес (22 юли) реших да мина от там и да взема оригинала на акта за раждане на Боян, който (по закон) бюрото ми задържа за срок от две седмици. Отидох там 17 дни след като изтече едномесечния срок за превод на въпросните 600 лева с две ясни идеи, които нямаше да ми отнемат повече от 7 секунди – да получа акта за раждане на детето си и да попитам кога все пак Общината ще ми преведе скапаните пари!
Нямах тази възможност! Идеята ми да паркирам на аварийни (запушвайки два гаража и рискувайки да намеря колата си с нарязани гуми),за да взема въпросния единствен документ на новороденото ми чадо в рамките на минута не се осъществи.
Поводът: Пенсионер – охрана, запречил вратата в стил „Опълченците на Шипка”, който през зъби (и с поглед на кръв и урина) ми обясни, че трябва да изчакам реда си, тъй като „и други хора чакали”.
Меко казано, отношението му ме обиди. Същевременно се сащисах, тъй като за ръка държах баткото на Боян – Петър, който с крехките си 3 години и 3 месеца стоеше изумен и се опитваше да осъзнае какво се случва.
Опитах се да обясня на ненужно агресивния чичка, че не съм тук  да подавам документи. Че нямам намерение да ползвам услугите на бюрото им.
Че искам просто да подам ръка, в която тяхна служителка, охрана, чистачка или който и да е да положи един ламиниран лист хартия, който по право ми принадлежи.
Едва ли тази „супер сложна” операция би попречила на чакащите. Едва ли същата мисия „невъзможна” би забавила някой от тях. Вие как мислите?!
Докато чакам вашия отговор, ще ви кажа какво се случи.
Вечният чичка – скандалджия, от онези тъпите, дето светът им е крив, се обади от опашката.
Започна да вряка и ругае. Да прави изявления, че не съм по-важен от другите с мускулите и размерите си.
За комплимента с мускулите му благодаря. Но за това, че вдигна хипер-скандал пред сина ми – не мога да му го простя.
Реших да си тръгна, за да не давам лош пример на детето си. Нито да падам на нивото на агресивния и недодялан чичо.
Завърнах се при компютъра си потърсих сайт на Дирекция „Социално подпомагане”. Първият резултат, който ми предложи чичко Гугъл, бе сайта на Дружеството на инвалидите във Варна www.druinv-varna.com (сайта на Дирекция „Социално подпомагане се намира доста по-трудно), което услужливо е поместило подробна информация за бюрата за социално подпомагане, адреси и телефони. Почти веднага погледът ми се натъкна на Горещия телефон на дирекцията - 052/607 646, изписан в горната част на сайта с червени букви.
Верно горещ. Толкова горещ, че НИКОЙ не го вдигна. Опитах няколко пъти...
След което се обадих директно на директора на Дирекция „Социално подпомагане” (г-н Манолов), който естествено не беше на работа. След като разбраха кой съм, предложиха да ми запишат час за приемния му ден в четвъртък.
Реших, че следващия четвъртък няма да имам време да се унижавам с този си проблем.
Вместо това седнах и написах този текст.
Няколко реда, които едва ли ще променят нещо и надали ще трогнат някого (от когото нещо зависи).
Няколко думи, с които просто се опитвам да изкарам кирливото и нечовешко отношение на бюрократите във Варна на показ.
Защото аз и моите съграждани плащаме заплатите ви! Ние всички кихаме, за да може постоянно да не сте на работа, да се държите агресивно и неучтиво и да стимулирате чакащите към скандали и побоища! Ние плащаме вечните ви отпуски и командировки! Ние , Варненците?! Ние , Гъзарите?!
Пълни Селяни сме ние, щом нещата опрат до услугите на бюрокрацията на Варна!

Борис Касиков
22 юли 2011 г
Град (или село) Варна