"Росатом" иска чрез съда от  България 58 милиона евро за извършената работа по проекта на АЕЦ "Белене". България би могла да  се откаже от изграждането на станцията. Руската ядрена стратегия за разширяване следва да бъдат ревизирана, смятат експерти.

 "Атомстройекспорт" /част от "Росатом"/ заведе дело в Международния арбитражен съд на Международната търговска камара в Париж срещу Националната електрическа компания на България (НЕК) за възстановяване на 58 милиона евро   за работата по проекта на ядрената станция, съобщи за "Gazeta.ru" представител на руската ядрена компания.  Според него "ASE" търси плащане за  вече извършената работа, за която страните са подписали сертификати .На българските клиенти поради тежкото им финансово състояние вече е разрешено едно отлагане на плащанията и е приет график за погасяването им.

Тъй като този график не е спазен от страна на клиента (НЕК) , руската компания е принудена да се обърне към съда. В противен случай "Атомстройекспорт" може да влезе в конфликт с руските данъчни институции  заради несъбраните дългове и заради невнесените в руския бюджет данъци.

Това ще бъде първият съдебен процес в отношенията между "Атомстройекспорт" и НЕК.  "Атомстройекспорт" не изключва и последващи жалби до съдилищата "за неизпълнение на задълженията" от българска страна  по силата на двустранните подписани документи."Руската компания разполага с добри изгледи  да получи парите  си чрез съда, според адвокатите.Основание за плащане на  задълженията са актове за приемане, сертификати за  стойност, както и други документи, които потвърждават факта на  изпълнение, каза адвокатът от  фирма "Юков, Хренов и партньори" Сергей Горбильов. Ето защо, ако съдът реши,  че  строителнитете работи са изпълнени и че има отклонения на плащанията от страна на клиента и това е документирано,  исканията на "Атомстройекспорт" ще бъдат удовлетворени.

Дмитрий Баранов от  "Finam мениджмънт" не изключва, че руската страна може да поиска да се плати и пропуснатата  печалба, както и глоби и лихви. Искът може да принуди българите да платят дълга си незабавно  или поне да сключат споразумение за уреждане, каза управляващият партньор на адвокатска кантора "Корелски, Ищук, Астафиев и партньори" Андрей Корелски.Вярно е,че има опасност това да са последните пари, които Русия ще получи от българите по този проект - има висок риск от прекратяване  на строителството на АЕЦ "Белене", предупреждават експерти.

Изпълнителният директор на Националният фонд за енергийна сигурност на Русия  Константин Симонов заяви, че според него е необходимо да се преразгледа  руската стратегия за  ядрената експанзия. В допълнение към 10-те нови реакторa в Русия "Росатом" изгражда пет енергоблока в чужбина.Преговаря се за още 22 международни проекта, като в изграждането на нови блокове до 2030 год. държавната корпорация  планира да похарчи 300 милиарда щатски долара. "Не е ясно защо в рамките на такава експанзия Русия строи ядрени централи в страни, които са потребители на нашия газ, като по този начин им предоставя алтернатива на производството на енергия. В допълнение, ние предлагаме много благоприятни условия за изграждане на атомни електроцентрали "- споделя с недоумение Симонов. 

Международният търг за изграждането на два блока на АЕЦ "Белене" е обявен през 2005 година. "Атомстройекспорт" спечели търга, договорът  бе подписан през януари 2008 година. През 2009 г. немската компания RWE се оттегли от проекта, което бе загуба на 49% от инвестициите (51% са на правителството на Република България). Новият инвеститор, финландската Fortum, се появи едва през 2010. Въпреки това България продължава да настоява за отлагането на проекта. През периода на строителството  заради прекъсване на работата "Росатом" дори заплаши България глоба от 200 милиона евро. През декември миналата година "Росатом" оцени стойността на проекта на 6 милиарда и 290 милиона  евро. През март 2011 г. българското правителство заяви, че  наема експерти от HSBC Bank за оценяване на проекта за изграждане на АЕЦ "Белене" заради подозрение, че цената е завишена. В началото на юли страните подписаха допълнително споразумение, което предвижда удължаване на срока на действащия договор  за строителството на АЕЦ Белене до 30 септември 2011 г.