Това го крещи някакъв пич в автобуса на приятелката си. А девойчето – обикновено незлобливо кифле – се опитва с всички сили да се свие в себе си като стафида само и само да не я вижда никой. Защото, сещаш се, целият автобус, накачулен с клюкар до клюкаря, мила моя майньо льо, слухти и зяпа като невидял битова драмичка.

Ситуацията е ясна: тя е лигла и му говори с идиотски обръщения, а той беснее. Дамата на сърцето му, тази съвременна кукличка, изобщо не е виновна. Такава си я взел, такава ще си я ползваш! Ама не му го казвам, защото не му е до това. Още повече в претъпкан автобус. Малката зайо-коте-писе-мечо мацка дори се поразплаква тихичко, на което никой – най-вече отговорникът за тези момински (друг път) сълзи – не реагира. Абе, никой ти казвам! А аз трябва да сляза, защото банката, към която съм се запътил, е на тази спирка.

Една (бих искал да кажа „дама“, но) лелка влиза в същата банка, където аз и доста други хора се редим чинно на опашка. Тя пада на колене и изпищява: „Помощ! Помощ! Дойде ми!“, след което се разридава шумно, кънтящо и безвъзвратно. Половината присъстващи успяват да изпълнят един много сложен цирков номер – да се престорят, че това изобщо не се е случило, а през това време гледат в краката си, в часовник, в мобилно телефонче и подобни. Другите зяпват лелката-НЕдама с интерес. Никой не отива да й помогне.

…о, чудо, всички се разпръскват в различни посоки като по команда.

Аз позачаквам няколко секунди и се приближавам. Добре ли сте, питам уж учтиво. Не, казва, дойде ми. Цялата съм в кръв! Ама вие не знаехте ли, че по принцип имате цикъл, не успявам да си спестя иронията. Ах, знам, но от почти пет години не ми е идвало. Ах, повтаря тя, докато… Добре, де, няма да обяснявам кървавата картинка. Помагат й да се изправи. Няма ли, пита, някоя от вас превзръзка, обръща се към жените, които, о, чудо, всички се разпръскват в различни посоки като по команда. Госпожата се е изправила и стои в центъра на паричния салон в състояние, което обещах да не описвам и не може да излезе обратно на улицата, и не иска, и не трябва. Тюх, какъв ден е улучила – всички жени точно сега са крайно заети.

На 50 метра от банката ситуацията е друга. Очевидно яко нажулен с евтин алкохол футболен фен (левскарче, както става ясно) залита между обидно тесните за него краища на тролей. Контрола, билетчета и карти за проверка, моля, вие, нЕмам, к’во, глобата е десет лева, да го духаш, бе, сдуханячка смотана, ако не платите глобата се издава фиш, да го духаш на фиша ми, айде, контролите на сапун, господине, ще се обадя в полицията, а сега задържаме излишно трамвая, цуни ме отзад, искаш и аз да викна полиция, а, и да видим кой ше викне по-голЕмата полиция, д’еба майка ти контрольорска куца, ше викала куки, ше те счупя, ма.

И всички останали гледат невярващо, гледат настрани, гледат си работата, защото, о, великият пич им казва да си гледат работата. По-скоро чувам историята, защото съм прекалено далеч, намесва се около петдесетгодишен мъж, айде слизай, бе, момче, нямаш билет, голяма работа, айде стига, какво, ти кой си бе, гъз нещастен, искаш ли ти да слезеш да ти наритам главата, а. Пичът решава доброволно да си слезе, но след няколко спирки и изчезва.

През това време ми се обажда една позната. Ало, здрасти, нали идваш да ме вземеш, какво, викам, добре, ще те чакам след 2-3 минути, ама ние нямаме уговорка, ОК, казва, чао и до след малко. Обажда ми се след 5 минути: аз, извинявай, ама имаше в автобуса един от ония, дето се търкат в жените, нали се сещаш, и се беше приближил, затова се обадих на произволен познат от телефона, сори, ако съм те притеснила, ама подейства и онзи се сдуха и се разкара, благодаря ти, а, нищо, няма проблем, хайде, ще се чуем.

А когато слизам от автобуса, пенсионер крещи в истерия на някакво ошмуляно рапърче: хулигани, ще ми се бута по улицата, на това ли те е научила майка ти, гамен с гамен, аз мога да извикам милиция сега, бе, момче, ама аз просто залитнах със скейта, съжалявам, залитнал той, за какво се качурите по тези глупости, ще си счупите някой крак или ръка, баща ти едно време все на такива неща се е возил, ей, разглезени деца, ей, не беше така едно време…

А хората си вървят наоколо и се качват в автобуси с футболни пичове, опипвачи и лелки с цикъл. Добре дошли в България!

www.vchera.bg