Причините младите и не толкова млади хора да напускат България са много. Криза (икономическа и интелектуална), безпаричие, безработица, мръсотия, дупки, лоши пътища...Аз обаче открих още една. От живота в България ме боли врата. Хиляди изпитания ме съпътстваха като шофьор, затова реших да стана пешеходец. Няма да си троша колата в дупките, няма да съм принудена да паркирам неправилно, защото правилно няма къде, няма да наливам некачествен бензин за по 2,50  литъра. Не беше трудно решението, а и здравословният начин на живот е добрa причина. И ето ме, припкам си по улиците. По тротоарите по-рядко успявам, понеже повечето са заети. С изключение на това и една кметска S - класа, която се опита да ме отнесе, почти всичко си е наред. Само няколко дни обаче по улиците ми докараха болки във врата. Изпочупените плочки, незапълнените фуги, шахтите, ако не бъдат наблюдавани зорко, стават опасни. И хората, за да избегнат инциденти, гледат в земята. Какво ли си мислим ние пешеходците, забили поглед в земята? За 23 октомври. Денят на изборите. И онези няколко дни, в които ще имаме магистрали, нови пътища, южни и северни дъги, околовръстни пътища, подлези, надлези, самолетни площадки, пристанища, голф игрища и каквото още се сетят да ни обещаят ако гласуваме за този или онзи. Мисля си и още и за чисто новата кола от любимата марка, която ще съм успяла да си купя през септември с чисто новата минимална работна заплата от 270 лева. И как ще си я карам по гладкия път без дупки, под зоркия поглед на неподкупни полицаи. Даже ще си изхвърля онази карта, на която съм си отбелязала къде по пътя са дупките. 

Тъй като обаче не само, че не съм толкова наивна, ами направо съм си сигурна, че болките във врата ми ще си останат и след 23 октомври, предлагам нова схема за изборите - на всяка дупка - урна! Това с избирателните секции по училища и читалища се изтърка. Нека бъдем иновативни! А ако на всяка дупка сложим урна, ще стане ясно  и нещо много интересно - по колко дупки се падат на глава от населението.