Поредното социологическо проучване в малката ни, но изпълнена с вълнуващ живот държава, показа много тревожна тенденция. Българинът (уви, не са уточнили поименно кой) се тъпчел само с бял хляб!

Елементът на изненада в това историческо откритие обаче ми се струва малко пресилен. А какво друго да яде този българин, така че хем да не е нездравословно, хем да не тегли заем от банката, за да си прави вечеря? Месо и най-вече – пиле! Пилето върви и самостоятелно, и с картоф, и с ориз, и със зеленчук, въобще – храна-слънце. И ето го нашият неназован българин, тръгва с бодра крачка към кварталния магазин, загърбил вредните навици и устремен към здравословния начин на живот, посредством който, дай Боже, ще доживее да види АЕЦ Белене построeна. Обаче – греда. Първо, пилето само така се нарича върху етикета, иначе е нещо като сюнгер с бутчета, тъй като, както наскоро целокупният народ беше осведомен, пилетата в България са около 50% вода. Тоест – купуваш пиле, плащаш пиле, мислиш си, че готвиш пиле, но, внимавайте тука! – ядеш някаква набоцкана трътка, прекарала краткия си и нерадостен живот на анаболи и сол.

Добре, значи воднистото пернато отива в графа „невъзможни“, освен ако не искаме да го смучем със сламка. Тогава да посегнем към млякото – лека, ненатоварваща храна, пък и традиционно българска – хем ще се нахраниш, хем ще си и горд, нали, че си син на юнашко племе, че Дунава синей, че слънце Тракия огрява, че ние тука сме си израснали със сиренето, млякото и кашкавала, кво знаете вие, бе, пък тъпите германци нека си плюскат киселото зеле с вурстове, и въобще!!! Е, и тука греда. Млякото, и то като пилето, само така се казва (и въобще, това с наименованията тука за нищо го нямат). Обаче аз, за щастие, или по-скоро – за нещастие, съм от онова поколение, което помни как киселото мляко в хладилника напукваше капачката от втория ден нататък и бактериите вътре вдигаха революция. Я се опитайте сега да оставите мляко да престои, дори не и в хладилника, ей така – на балкона? Излезте в отпуска, идете на море, на планина, почивайте си и като се върнете – погледнете в кофичката. Вътре ще ви чака същата тази смес, конструирана да издържи земетресение, наводнение, глобално затопляне и ядрена зима. Тази кофичка ще е с вас доживот, няма да ви предаде, може да си предавате по наследство, да я подарите на внучка си и накрая да я изложат в Природо-научния музей като осмото чудо на света. 

А лютеницата? Цитирам част от новина: „В част от лютениците у нас липсват основните съставки – чушки и домати. Вместо тях производителите влагат евтини пюрета от тиква и моркови.“ От Института по консервна промишленост са на мнение, че продуктите, които се казват „лютеница“ и „кетчуп“, а не съдържат основните им съставки, трябва да получат други наименования“. Ето, отново този проблем с имената – дотук задраскахме пилето, млякото и лютеницата, и въобще то стана като във вица – „Пише жени, влизам – кенеф“. А за лютеницата дори не ми се и мисли как й докарват червения цвят, след като всички знаем още от детската градина какъв цвят е морковът и тиквата. И какво – оказва се, че здравословното хранене е много по-сложен процес, отколкото си представяме. Ако искаме да сме изрядни, най-добре да си построим мини-лаборатория в хола. После купуваме храна, носим си я вкъщи, провеждаме научно изследване с лакмус и ако не открием нишесте, солни разтвори и тиква, се престрашаваме да я ядем. Към това прибавяме и временните епидемични ситуации, като краставици с ешерехия коли. А също и, че като си харесаш череши на пазара и се опиташ да си ги купиш, продавачката бърка някъде из дълбините на сергията и ти пълни една торба с мухлясал компот на цена от 4-5 лева. Към тези любопитни факти нека сложим и този, че вече внасяме джанките от Испания и Гърция (първите са по лев килото, вторите – по два), а навремето си ги ядяхме от съседските дворове, безплатно.

И като теглиш чертата, остава хлябът. Нещо, което можех да ви го кажа и аз – без социологически проучвания.

http://www.vchera.bg