КОД: ЛИЧНИ!
Каква искаш да станеш, като пораснеш?
"Въображението е най-високото хвърчило, което можеш да пуснеш!"
Лорън Бъкол
Преди няколко седмици ми се случи нещо невероятно хубаво. Бях в спалнята и преобличах едно от бебетата, когато петгодишната ни дъщеря Алиса, дойде и се тръшна до мен на леглото.
- Мамо, ти каква искаш да станеш, когато пораснеш? - попита тя.
Реших, че си играе на някаква измислена игра и за да се включа подобаващо, отвърнах:
- Амиии, когато порасна, искам да стана майка.
- Не, не можеш да станеш майка, защото вече си. Каква искаш да станеш?
- Ами тогава, когато порасна, може да стана свещеник - отвърнах аз втория път.
- Не, не, мамо, ти вече си тези неща!
- Сьжалявам, скъпа - рекох, - но не разбирам какво трябва да кажа.
- Мамо, просто ми кажи каква искаш да станеш, когато пораснеш. Можеш да станеш всичко, което си поискаш!
В този момент бях толкова смаяна, че не можах
да отговоря веднага. Алиса се разочарова и си отиде.
Тази случка - тези нищо и никакви пет минутки - ме разтърсиха до дъното на душата ми. Развълнувах се, защото в невръстните очи на моята дъщеря аз все още можех да бъда всичко, което поискам!
Годините, сегашната ми работа, петте ми деца, съпругът, бакалавърската и магистърската ми степен: никое от тях нямаше никакво значение. В нейните невръстни очи аз все още можех да мечтая и да летя в облаците.
В невръстните й очи аз можех да „стана" космонавт или пианистка, а защо не и оперна певица. В нейните невръстни очи на мен все още ми предстоеше да раста и в живота ми имаше да „стават" много още неща.
Най-хубавото в този разговор с дъщеря ми открих, щом осъзнах, че в своята откровеност и невинност тя би задала този въпрос и на баба си и дядо си, на прабаба си и прадядо си.
Писано е: „Старицата, в която ще се превърна, ще бъде много различна от жената, която съм днес. Друго Аз се задава..."
Така че ... каква искаш да станеш, когато пораснеш?
Из "Пилешка супа за женската душа"
http://www.pozitivnoto.info/
Лорън Бъкол
Преди няколко седмици ми се случи нещо невероятно хубаво. Бях в спалнята и преобличах едно от бебетата, когато петгодишната ни дъщеря Алиса, дойде и се тръшна до мен на леглото.
- Мамо, ти каква искаш да станеш, когато пораснеш? - попита тя.
Реших, че си играе на някаква измислена игра и за да се включа подобаващо, отвърнах:
- Амиии, когато порасна, искам да стана майка.
- Не, не можеш да станеш майка, защото вече си. Каква искаш да станеш?
- Ами тогава, когато порасна, може да стана свещеник - отвърнах аз втория път.
- Не, не, мамо, ти вече си тези неща!
- Сьжалявам, скъпа - рекох, - но не разбирам какво трябва да кажа.
- Мамо, просто ми кажи каква искаш да станеш, когато пораснеш. Можеш да станеш всичко, което си поискаш!
В този момент бях толкова смаяна, че не можах
да отговоря веднага. Алиса се разочарова и си отиде.
Тази случка - тези нищо и никакви пет минутки - ме разтърсиха до дъното на душата ми. Развълнувах се, защото в невръстните очи на моята дъщеря аз все още можех да бъда всичко, което поискам!
Годините, сегашната ми работа, петте ми деца, съпругът, бакалавърската и магистърската ми степен: никое от тях нямаше никакво значение. В нейните невръстни очи аз все още можех да мечтая и да летя в облаците.
В невръстните й очи аз можех да „стана" космонавт или пианистка, а защо не и оперна певица. В нейните невръстни очи на мен все още ми предстоеше да раста и в живота ми имаше да „стават" много още неща.
Най-хубавото в този разговор с дъщеря ми открих, щом осъзнах, че в своята откровеност и невинност тя би задала този въпрос и на баба си и дядо си, на прабаба си и прадядо си.
Писано е: „Старицата, в която ще се превърна, ще бъде много различна от жената, която съм днес. Друго Аз се задава..."
Така че ... каква искаш да станеш, когато пораснеш?
Из "Пилешка супа за женската душа"
http://www.pozitivnoto.info/
09.06.2011, 21:01 Автор: Преподобна Тери Джонсън
Тагове: лични мнения
СОЦИАЛНИ МРЕЖИ
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
ОЩЕ OT КОД: ЛИЧНИ!