В работата по цял ден звучи музика. Не работя в операта или в дискотека, но от стария радиоапарат се носят стари хубави песни. Не зная на коя радиостанция е настроен, но е приятно.

През седмицата някой беше сменил станцията. В началото не разбрах. Пускаха все същите стари парчета, докато не чух рекламите. Нямаше да ми направят впечатление, ако бяха за продукт или фирма, но рекламите бяха за бюрата по труда. Очевидно кризата е отминала и някой дава грешни пари, за да рекламира дейността им. Прочетох и твърдението на министъра, че хората, които не са регистрирани там, не са безработни и се сетих за моите приключения.

Спомних си двата пъти, когато съм бил регистриран. Беше за кратко и никога не съм разчитал на тях. Бях чувал доста неща, а и от първата ми работа няколко пъти направихме опит за търсене на хора чрез бюрата. Заявките се появяваха с поне две седмици закъснение, като през това време все пак идваха хора. Неподходящи, но затова пък с познати във въпросното бюро. Следващите кандидати също бяха „отлично“ подбрани. Ако търсехме стругар, например, ни пращаха келнер, който дори не знаеше какво е струг.

След първата ми регистрация, ми определиха наставник, който директно ми каза да се оправям сам. Всъщност, предложи ми да кандидатствам за курсове по машинопис, защото само такива имало предвидени за годината. Единственото, което го интересуваше, беше да се подписвам редовно и навреме, защото иначе ставало сложно.

Минавах всеки ден през бюрото. Имаше табло със свободни места без всякаква информация за работодателите. За да се разберат подробностите, трябваше всеки път да минаваш през консултанта, откъдето да ти се даде формуляр, за да може след това бюрото да отчете дейност. Консултантът имаше работно време, в което обаче беше чудо да го откриеш. Още по-голямо чудо беше да няма много, ама много по-важна работа и да те отпрати за след няколко часа.

Като безработен имаш много свободно време и един ден все пак го хванах. Бях си харесал една обява и успях да си издействам вълшебния формуляр и адреса на фирмата. Наложи се да изслушам философски монолог, най-вероятно породен от скуката. Обясниха ми в какъв скапан град живеем и как човек едни свестни обувки не може да си купи от него.

Не запомних номера и марката на обувките, а със заветния лист се запътих към фирмата.

Когато отидох на място се оказа, че обявата е стара. Били я пуснали преди три месеца и фирмата, след като почакала, си решила сама въпросите. Все пък постъпих в тази фирма, но това е друга история. Хората решиха, че си струва да рискуват с мен и се разбрахме бързо. В аналите на бюрото по труда е записано, че това се е случило само благодарение на чудесната им организация.

Вторият път, когато се наложи да се регистрирам, вече бях по-добре ориентиран. Въобще не разчитах на търтеите там, а потърсих за информация приятели и след два месеца бях започнал нова работа. Хубаво, но при приключване на документите ми, служителите в бюрото бяха възмутени. Фирмата не била обявила свободното място при тях. Напоследък всички фирми го правели и затова сме били в това положение. Как да работят хората при такива саботажи?

Добре, че не ги слушах много, но чух рекламите миналата седмица. Ставаше въпрос за поемане на осигуровки и минималната заплата от държавата за определени категории безработни. Срокът е между девет месеца и една година и на пръв поглед е хубаво нещо.

Само, че.... Само, че никой не казва, че за да ползват работодателите подобни екстри трябва да има предварителна заявка. Одобряването понякога се точи три месеца, което си е доста дълъг срок.

Преди две години при една командировка попаднах и на друго нещо по тази програма. Бях във фирма, чийто персонал е изцяло от наети по тази програма. След изтичане на срока хората се освобождават и се наемат нови по същия начин. Очевидно не всяка фирма ще бъда така облагодетелствана, но има и друго. Освободените преминали тази програма, отпадат от статистиката на бюрата, а както твърдят от министерството, щом не се води човек при тях, не е безработен.

Друга заблуда са прословутите курсове за преквалификация, които се водят само от избрани фирми и дисциплините нямат нищо общо с реалния пазар на труда. Преминалите ги най-често също отпадат от статистиката.

Така, че ако ви се наложи да ползвате услугите на Бюрата по труда, не разчитайте на тях. Ако им вярвате, няма да ви помогнат да си намерите работа. Най-много да ви квалифицират в нова професия - трайно безработен.

Имам съученик в Холандия. Веднъж разказа за тамошните бюра. Разликата и в ефикасността, и в отношението, и в организацията е голяма. За разлика от холандските бюра, българските имат само две важни задачи. Първата е да манипулират статистиката, а втората е да принуждават все повече хора да се отказват от услугите им. Само за първите три месеца на годината около 30 000 човека са се изпарили. С тези темпове до края на годината ще останат толкова малко, че, по примера на предшественичката си, социалният министър може да ги заведе на море около Коледа.

Всяко следващо управление усъвършенства методите за инквизиция и изхвърля все повече хора от статистиката. Казах, че не разчитам на тях, но рекламите, които чух, ми дойдоха в повече. В работата сменихме радиостанцията, но лошият вкус в устата остана.

http://nyamamideya.blogspot.com/