Първите космонавти, чийто полет е финансиран от две частни компании - Тоехиро Акияма от Япония и Хелън Шърман от Великобритания, са пребивавали на орбиталната станция "Мир", от чието изстрелване се навършиха 25 години. Именно това пътешествие полага основите на космическия туризъм. И макар че "Мир" вече от десет години е на дъното на Тихия океан, космическият туризъм е жив и се развива с бързи темпове. Според специалистите той ще даде тласък за бъдещото развитие на космонавтиката, съобщава сайтът etoya.ru.
Представете си деня, в който ще избирате дестинацията за вашата отпуска не между Турция и Египет, а между Венера и Марс. Но засега това време е далеч, убедени са експертите.
Седмина туристи - това само по себе си е достатъчно добър опит засега. Туристическите полети в космоса се реализират не толкова често и количеството на желаещите да участват в тях въпреки високата цена надвишава възможностите. Неслучайно цената на космическия тур скочи от 20 на 40 милиона долара. Първият турист Денис Тито се отправи към Международната космическа станция (МКС) през април 2001 г. от космодрума в Байконур. За полета си той заплати 20 млн. долара. Тито е класически пример за човека, който винаги е мечтал за космоса. Той получава съответното образование, а по-късно прави консултантска компания. Оказва се, че ако не успееш да станеш космонавт, докато си млад, не всичко е загубено - можеш да заработиш нужните за целта пари и да се отправиш към звездите за своя сметка. За бизнесмена тази възможност се появява доста късно - когато лети в космоса, е вече на 60 години.
Четири години по-късно - на 1 октомври 2005 г., към МКС се отправя третият космически турист - американският физик Грегъри Олсен. Той също е в напреднала възраст - около 60 години и отначало не искат да го допуснат до полета поради медицински причини. Но мечтата да види отблизо звездите се оказва по-силна от опасенията на лекарите. Самият Олсен казва след полета: "Причината, заради която полетях в космоса, е проста - по образование аз съм физик, занимавам се с оптика и електроника, освен това имам необходимите средства, за да си позволя това. Независимо че предната година имах проблеми със здравето, преди полета всичко с мен беше наред, бях здрав и това бе удостоверено от лекарите преди космическия полет".
През 2007 г. в космоса се отправя петият космически турист - американският милиардер Чарлз Симони. Той провежда научни експерименти на МКС. Очевидно да експериментира в състояние на безтегловност толкова му допада, че той повтаря полета след 2 години.
През септември 2009 г. към международната космическа станция се отправя цирков артист - основателят и ръководител на известния Цирк дьо Солей. Според авторитетното издание "Тайм магазин" Гай Лалиберт е сред стоте най-влиятелни хора на планетата. За момента той ще остане и последният цивилен гост там, тъй като приемането на кандидатури се преустановява поне за няколко години заради планираното пенсиониране на американските совалки. Дни преди излитането си 50-годишният канадски милиардер Гай Лалиберт разказваше вицове, нахлупил червен клоунски нос, и обещаваше, че ще направи космоса едно по-весело и изпълнено със смях място. "През живота си доста съм се шегувал, вършил съм щуротии и съм се отдавал на приключения, но това е най-голямото от тях", коментира авантюристът пред АФП.
С това обаче историята на космическия туризъм не свършва. През 2012 г. "Роскосмос" планира да увеличи ракетите "Съюз", които ежегодно се отправят към МКС, за да ги използва за космически туризъм. Освен това "Роскосмос" съвместно със Space Adventures планира набирането на любители за полет около Луната. Паралелно с проблемите на любителски пътешествия в космоса се занимават частни компании. Например, има реактивен самолет, способен да се издигне на височина 100 км - до условната граница с космоса. Няколко частни компании вече няколко години правят опити да разработват ракети, космически кораби и орбитални хотели. И ако досега тези опити нямат успех, никой не знае какво ще се случи след няколко години.