Единната система за спешни повиквания на телефон 112 затруднява работата на лекарите от Бърза помощ, тъй като операторите на линията не са медицински лица. Поради тази причина сигналите на се определят правилно и в някои от случаите линейки "хвърчат" из града, за да поемат неотложни случаи, докато някой, който наистина се нуждае от спешна помощ, чака, защото няма свободен екип. Това поражда и друг проблем - пациенти, които чакат линейки дълго, стават агресивни към лекарите.

Това са една малка част на проблемите на лекарите от Центъра за спешна медицинска помощ във Варна, които в понеделник доктор Десислава Кателиева изложи в отворено писмо пред депутата от ГЕРБ Свилен Крайчев. В него са изложени исканията на 220 лекари от Варна и съседните общини, подкрепени с подписка.

По думите й, положението в момента изисква спешни мерки от страна на държавата, защото млади лекари не желаят да работят при тези условия. От 2008 година досега заплатите на екипите за спешна помощ не са мръднали и с лев, разказа лекарката с 15-годишен стаж. За лекар без стаж заплатата е 530 лева, по-старите специалисти се разписват срещу 730 лева, а шофьорите - срещу 350 лв. Огромна част от колегите й, сподели д-р Кателиева, работят и на второ място. Младите специалисти пък, прогонени от тези условия, предпочитат да се установят в Италия или Германия, където лекарите се трудят срещу 3 000 евро месечно възнаграждение. Да бъдат включени в текста на закон, който предвижда строги мерки за нападение срещу медицинско лице, искат лекарите. Не са рядкост нападенията срещу медик, макар и само словесни. В ромските махали пък, ако линейката се забави или пациентът почине, колата на спешна помощ не може да си тръгне без помощта на полиция. Напрежението да се движиш с 100 километра в час при натоварения трафик на града е достатъчно, смята Кателиева, за да са подложени лекарите и на заплахи от пациенти. Освен това, смята д-р Кателиева, недопустимо е операторите на телефон 112 да са в първа категория труд, а лекарите - не.

"Не отричам системата, но тя трябва да се промени", категорична бе лекарката. За положителен пример в тази насока тя посочи практиката в Италия, където операторите на спешния телефон имат на разположение списък с въпроси, които задават на пациента. По този начин коректно се разпределят случаите по спешност, бързината на линейките е максимална, а и разходите се намаляват.

Отвореното писмо на варненските медици, придружено с 220-те подписа, ще стигне до парламентарната комисия по здравеопазване, Българския лекарски съюз, КНСБ. Не заплашваме никой, че Варна ще остане без Спешна помощ, но е крайно време и на лекарите да се обърне внимание, заключи д-р Кателиева.