Продължение...
След многобройни опити успявам да открия един от участниците в LSD-експериментите отпреди 45 години. Както разбирам, проф. Венко Александров е превърнал работата с упойващи вещества в своя кариера. Той е бивш шеф на Парламентарната комисия по външна политика, отбрана и сигурност и настоящ главен анестезиолог на Българската армия. Когато води лекция за венозните упойващи средства, професорът, известен като Д-р Не Боли, показва на студентите балкона на Жулиета във Верона. „Любимата на Ромео е била упоена от отец Лоренцо с микстура от барбитурати. Шекспир много добре е знаел това...“, намигва проф. Александров. Когато пък чете лекция за морфина, анестезиологът пуска Фантастична симфония, написана от Берлиоз, докато е бил на морфин.

Проф. Александров помни много добре първия път, когато взима LSD – годината е 1964, а той е 24-годишен

студент по медицина в четвърти курс. “Сестрата ми инжектира LSD и ме тикна в една стая с група пациенти с маниакално-депресивна психоза във фаза на депресия. Двадесет минути след инжекцията усетих прилив на топли вълни в стомаха. Започнаха да бълбукат и да се качват нагоре и нагоре, а на мен ми ставаше все по-приятно. Накрая избухнах в мощен сатанински кикот, а след мен и всички останали в стаята. Голяма веселба беше!“, смее се проф. Александров.

В експериментите с LSD участват и няколко студенти художници, които смятат, че ще бъдат осенени от порив на гениалност. 23-годишният Х. Д. е толкова ентусиазиран, че си носи статив и бои за рисуване. „Искам да видя как ще преживея собствената си личност в нейното пълно разгръщане! Да извися духа си!“, ентусиазирано обяснява Х. Д. Вместо духовно просветление, след като взима LSD, Х. Д. получава тахикардия, тремор и позиви за повръщане. „Човек е концентрация, а LSD е деконцентрация, безредие, дежурният център отива по дяволите”, обяснява друг художник, 25-годишният Р. А. „Ако човек се ражда голям и го пуснат без опит в света, ще изглежда така. Този ритъм, той идва от вас! Отвсякъде! Това е извънредно опасна ситуация! Въображаемото и реалното се допират... Неприятно ми е, о, моля ви, помогнете, спрете го!“

Рисунките, направени от художниците по време на експериментите с LSD, са включени в

докторската дисертация на проф. Бояджиева. Според психиатърката, противно на разпространеното схващане, LSD не може да те направи по-креативен. Но може да те накара да „виждаш“ буквите и думите в различни цветове. Тоест да преживееш т. нар. синестезия. 25-годишният Н. П., студент по медицина, обяснява, че след като е приел LSD, харесва думи, в които звукосъчетанията наподобяват топли, жълто-златни, убиточервени тонове. „Опитвам се, но не мога да си представя вода“, обяснява Н. П. „Предпочитам да гледам есенните червени листа. Най-хубавата дума за мен в момента е “икиндия”, в която само буквата Н е малко “хигроскопична”. Разбира се и Индия върви.

Ето и едно фонетично гладко за мен изречение: “Покритосеменен хербарий преде във вехта пудриера.“ Освен със здрави доброволци проф. Бояджиева експериментира и с психичноболни. През 1966 г. психиатърката прави серия опити със страдащи от шизофрения, страхова невроза и маниакално-депресивна психоза. Реакциите на някои от тях са абсолютно непредвидими. 22-годишен пациент изпива шишето с мастило на професорката. Смее се маниерно и с кискане. 35-годишна жена става твърде еротична и дори цинична. Норвежец, участвал в експериментите, иска да изпече декоративните рибки в аквариума.

В края на 1966 г. проф. Бояджиева заминава заедно със семейството си за Алжир. Психиатърката продължава опитите с LSD върху персонала на психиатричната клиника в гр. Тизи Узу, където постъпва на работа. Проф. Бояджиева се интересува от реакцията на здрави доброволци към LSD в условията на вече създаден психологически стрес. На 18 декември 1966 г. 32-годишният Аит Саид и 28-годишният Хосин Клул, санитари към психиатричното отделение на болницата, идват разтревожени при проф. Бояджиева. Двамата мъже са разследвани от полицията за непозволени сексуални отношения с пациенти от женското отделение.

„Стресовата ситуация беше налице. Доброволците получиха по 100 мкг LSD-25 през устата и експериментът беше проведен по обичайния начин“, записва в протокола проф. Бояджиева. Няколко часа след началото на експеримента Аит Саид става мрачен и враждебен. Клул изпада в меланхолия. Започва да се самообвинява: „Оставих аз родителите си в планината. Не зачетох баща си, лош човек съм аз и Господ ме наказва. Нека ме обесят сега, напълно заслужавам (плаче)“. Ефектите от LSD и при двамата доброволци отзвучават в следващите 10-15 часа. Десет дни по-късно Клул взима отново LSD. Саид отказва да се подложи на опита повторно. Това не обезсърчава проф. Бояджиева и тя решава да потърси и дори да създаде други подобни случаи.

Така, докато е в Алжир, психиатърката прави още седем експеримента с хора от персонала на болницата.

Един от доброволците е Саид М., 22-годишен санитар, за когото има данни, че има хомосексуални контакти с някои от болните. Повикан и заплашен с наказание, Саид развива страхова реакция, на фона на която получава LSD от проф. Бояджиева.

След като се завръща в България, проф. Бояджиева продължава опитите с LSD. Столичната Александровска болница, в която работи проф. Бояджиева, е врата до врата с Военномедицинска академия и експериментите й привличат вниманието на военните, които се интересуват дали LSD може да бъде използван за военни цели. „Студената война беше в разгара си. Нашите военни, изглежда, бяха чували обезпокоителни неща за експериментите с LSD, провеждани по същото време на Запад. Интересуваха се дали LSD може да се използва като оръжие за масово поразяване или като серум на истината. Буквално ме попитаха: „Могат ли да ни побъркат с него?“

Проф. Бояджиева провежда опити с двама млади войници на територията на столичната Военномедицинска академия. Преди експеримента подписва декларация за поверителност. После в присъствието на полковник и военен лекар психиатър инжектира по 25 мкг LSD на войниците. Военните заснемат експеримента на филм, изземват протоколите от него и повече не потърсват проф. Бояджиева. „Дали са продължили след това с опитите, не мога да кажа“, завършва проф. Бояджиева.

В средата на 60-те LSD става един от най-разпространените наркотици за забавление. LSD излиза на улицата и американското правителство започва да ограничава официалната му употреба. Компанията Sandoz спира да произвежда LSD през 1965 г. През същата година щатската Food and Drugs Administration започва да изземва разрешителните за опити с LSD върху хора. На 16 октомври 1966 г. Калифорния обявява халюциногена извън закона, а скоро и други щати последват този пример. Малко след това Sandoz, които са единствените легални дистрибутори на LSD, спират доставката му до лабораториите в САЩ и Европа. Компанията предава запасите си от LSD в лабораторията в Ню Джърси на Националния институт за психично здраве, който от своя страна редуцира изследователските програми с LSD от над сто до едва няколко.

През 1969 г. в Щатите са проведени само шест експеримента с LSD.

През същата година проф. Марина Бояджиева защитава успешно докторската си дисертация на тема „Експериментално-психологични проучвания върху психозомиметичното действие на LSD-25 (диетиламид на лизергиновата киселина)” и става доктор на медицинските науки. „След защитата се видях с представителя на Sandoz и му казах, че се нуждая от още LSD. Обясних му, че военните искат от мен да правят експерименти. Той ми отговори: “Мадам, съжалявам много, но ние унищожихме всички запаси“, спомня си проф. Бояджиева.

Последният пирон в ковчега на опитите с LSD е забит през 1974 г., когато Националният институт за психично здраве на САЩ заключава, че LSD няма терапевтичен ефект, и опитите с него са окончателно преустановени. С това завършва една цяла епоха на оптимизъм и огромни надежди на психиатрията в безграничната лечебна сила на LSD.

http://www.viceland.com/bg/