Три години след първата ни среща заварвам психиатърката проф. Марина Бояджиева там, където я оставих тогава – в дневната на панелния й апартамент в Плевен. 86-годишната психиатърка почти не излиза от жилището. Когато иска да стигне от хола до кухнята, използва проходилка за възрастни.

В кабинета на проф. Бояджиева виси портрет на мъж с лула. Първоначално решавам, че това е покойният й съпруг... „Юнг, по времето, когато пътува в Индия“, обяснява психиатърката, когато вижда, че гледам фотографията. Проф. Бояджиева е най-известният преводач на Юнг в България, както и на юнгиански автори като Ерел Шалит и Мари-Луиз фон Франц. Седмица преди срещата ни е завършила българския превод на биографията на Ноам Чомски. Книгата стои до купчина DVD-та, сред които забелязвам Апокалипсис сега, Полет над кукувиче гнездо и Анализирай това.

„Харесвате филми за психиатри“, констатирам аз. „Мразя ги! – отговаря проф. Бояджиева. – Винаги ни представят като странни птици със слънчеви очила!“

В началото на 60-те проф. Бояджиева специализира в Париж при проф. Анри Ей – едно от светилата на световната психиатрия. В периода 1977 – 1988 г. е консултант на Световната здравна организация по въпросите на наркоманиите и алкохолизма. Дълги години е директор на Клиниката за лечение на зависимости в Суходол. За шестдесет години брилянтна кариера в психиатрията проф. Бояджиева вижда някои от най-кривите физиономии на българския социализъм – самоубийства, наркомании, сексуални аберациии, анорексия... Все неща, за които никой не говори в идеалното, според тогавашната пропаганда, общество.

Онова, което малко хора в България знаят, е, че

между 1962 и 1968 г. проф. Бояджиева провежда около 140 опита с LSD с десетки доброволци.

Сред тях са лекари, художници, миньори, трактористи... В експериментите са включени дори затворници и психичноболни. Години преди Тимъти Лиъри и неговото “Turn on, tune in, drop out” и “Lucy in the Sky of Diamonds” на Бийтълс, в социалистическа България, в която наркотиците са табу, се правят опити с LSD. При това съвсем легално и с благословията на държавата.

Оказва се, че българските психиатри експериментират с наркотици отдавна. През 1946 г. проф. Мезан и проф. Чешмеджиев правят опити за създаване на изкуствена психоза с мескалин. През 1967 г. проф. Христо Христозов изследва психозите след злоупотреба с хашиш. Мога само да гадая как и откъде са се снабдявали с мескалин през 46-та в България, когато е било широко разпространено мнението, че „Кока-кола“ е алкохолна напитка.

Създаването на експериментални психози е един от най-актуалните проблеми на психофармакологията и експерименталната психиатрия след Втората световна война. Психиатрите експериментират с така наречените психозомиметици – природни, полусинтетични или синтетични вещества, които не предизвикват психични нарушения при здрави хора, при които няма прояви на обща интоксикация и психозата отзвучава без лечение.

LSD изглежда като идеалния психозомиметик, защото отговаря на всички тези условия.

Откритието на д-р Алберт Хофман от швейцарската фармацевтична компания Sandoz е малко изследвано и обещава революция в психиатрията. Sandoz произвежда диетиламида на лизергиновата киселина под търговското име Delysid и похарчва повече от $3 млн., за да разпрати мостри от препарата на десетки психиатри по света. От компанията се надяват, че все някой от тях ще открие практическо приложение на препарата. Sandoz също така се надяват, че ако това стане, ще успеят да залеят пазара с LSD, както са направили това по-рано с барбитуратите и транквилантите. Така между 1950 и 1965 г. повече от 40 хил. доброволци по света са третирани с препарата Delysid. Освен на здрави хора LSD е даван на шизофреници, обсесивно-компулсивни личности и на страдащи от депресия и аутизъм. Също така и на смятаните за психичноболни хомосексуални.

„Всичко започна през 1961 г., когато срещнах представител на Sandoz, някой си г-н Бурже. Каза ми, че разполагат с LSD, в разфасовки от 25 микрограма. Така нареченото LSD-25. Първо му поисках една кутия от 50 ампули, а след това той ми донесе още“, спомня си проф. Бояджиева, която по онова време е асистент в катедрата по психиатрия на Медицинския факултет. Представителят на Sandoz идва няколко пъти годишно в България, в продължение на шест години. „Реших, че с помощта на LSD мога да сътворя експериментален модел на психоза. И го направих! Давах на доброволците малки дози рафинирано LSD. Напълно органична субстанция! Капка! Сълза!“, размахва ръце разпалено проф. Бояджиева.

От 1962 до 1968 г. проф. Бояджиева провежда около 140 опита с доброволци в Клиниката по психиатрия към Александровска болница. Слухът за необичайните експерименти бързо плъзва из столицата и постепенно около психиатърката се заформя малка общност от ентусиасти. Един води друг, втори, трети. Доброволците приемат LSD на таблетки от 25 мкг през устата или с подкожна инжекция от 100 мкг. Препаратът се дава на гладно или след лека закуска. Ефектът настъпва от половин до един час след това и в повечето случаи отшумява от само себе си. За всеки случай,

дежурната сестра е наблизо, с инжекция хлорпромазин, в случай че LSD изпържи мозъка на някой от доброволците.

За всеки от участниците в експериментите се води индивидуален протокол. „Записките от експериментите се четяха като криминалета! С такъв кеф!“, обяснява проф. Марина Бояджиева. Самата тя също опитва LSD няколко пъти, както твърди, „с научна цел“. „Веднъж бях взела LSD заедно с кръжочниците по медицина. Тръгнах си с колата. Карах по „Стамболийски“ и фаровете на колата пред мен започнаха да се приближават. Взех да се дърпам назад и да натискам спирачката. Върнах се вкъщи и децата и мъжът ми, които знаеха за експериментите, ми пуснаха „Lucy in the Sky with Diamonds“. Бутнаха ми лист хартия и ми казаха: „Пиши! Рисувай!“ Отидох до прозореца и видях движеща се сянка. Станах напрегната, но си давах сметка, че всичко това е илюзия“, разказва проф. Бояджиева.

Очаквайте продължение...

http://www.viceland.com/bg/