Такова чудо не е било! Обикновено се втечнявам тотално и ме мързи да гледам чак в петък предобяд. А сега - още в понеделник сутрин.

На всичкото отгоре, цинизмът, дето друг път ме навестява чак по тъмно, днес ми е кацнал на езика още в ранни зори. И от сутринта ги ръся едни… И участник в “Биг Брадър” би се изчервил!

А през цялото това време - докато съм придобил формата на работния ми стол и ръся простотия след простотия - в главата ми, като синя милиционерска лампа, се върти нещо, което ми написа една фейсбукна приятелка тия дни. Беше нещо в смисъл, че трябва да съм по-малко циничен.

Много обичам да ми дават тон в живота! Ама още повече мразя когато ме критикуват с основание…

И тъй - какво всъщност значи да си ци(ци)ничен?!

Дали наистина употребата на думи, заклеймени от обществото като “непристойни” ни правят задължително простаци? Или пък свободата на словото включва и (умерена) употреба на “забранени” думи, които могат да накарат всяка неомъжена библиотекарка да се изчерви повече от любимото си мушкато, отглеждано на терасата на малкия й, но спретнат апартамент…

В един любим филм има една любима сцена, в която една любима актриса кара една друга любима актриса - която в този филм играе свенлива, т.е. задръстена млада жена - да произнесе на глас една любима дума. Много, ама много житейски уроци се крият в тази кратка сцена! И евала на преводача на филма, който се беше престрашил да сложи точната българска дума, а не някой нафталинов заместител като “вагина” или “вулва“, например!

Само че, днес нашата шътокуа не е за първичните, а за вторичните полови белези при дамите. Анатомите и хората без въображение ги наричат “гърди”. Във фолклора често се споменават като “ненки”. (Често ме е сърбяло да направя частно проучване дали жените с името Ненка имат изразени такива белези или са кръстени така по чиста случайност… или липса на езикова култура).

А в разговорния език (разбирай - в нормалната човешка реч) са известни още със следните синоними: цици, цомби, бомби, млекоцентрали, балкон… и какви ли не други поетични метафори. Ако съм пропуснал някоя - допълнете списъка! Хората трябва да знаят…

Циците (оттук нататък ще използвам само този синоним - за удобство, а и за благозвучие) имат най-различни форма, големина и осанка. Също като жените, които вървят към съответния чифт цици.

По неизвестни причини, в повечето хора битува абсолютно неподкрепеното с научни факти вярване че жените с огромни цици имат обратнопропорционален интелект. Преобладаващата тенденция повечето “зубърки” да са с очила и гърчави цици, не може да се приеме като убедително доказателство, че, видите ли, малките гърди са белег на голяма култура.

От друга страна, без да претендирам за статистическа изчерпателност, бих споделил хипотезата си, че жените с едри цици обикновено са по-щедри от тези, към които природата не е била такава.

Като доказателство, мога да преведа думите на една от най-бюстовите кънтри певици - знаменитатта Доли Партън: “Надявам се хората да осъзнават, че под тази коса все пак има мозък, а под тези цици - все пак има сърце!” (“I hope people realise that there is a brain underneath the hair and a heart underneath the boobs”).

Пак от личен опит (в смисъл - от частни разговори с едробюстови дами), ми е известно и, че едрият бюст е голямо предимство пред противоположния пол, но за жените си е и истинско бреме. Заради по-големите номера блузки, бански и сутиени. А също и болките в кръста. Горките жени!

Затова истинските кавалери, когато видят жена с особено пищен бюст, трябва да й предложат учтиво да й го подържат за малко - с голи ръце . Да облекчат гръбначният й стълб поне за миг…

Може да получат и плесница - ама може и да им се отвори парашута! Особено ако са членували в Тимуровска команда навремето. Или имат черен джиб… (Тези - с черния джиб - винаги са с предимство!)

Много е спорено по дилемата дали размерът има значение - при мъжете или по-точно при техните (нашите, де) мъжки атрибути. Но и размерът на женската гръд разделя - и мъже, и жени - на повече от два враждуващи лагери.

Всяка фракция държи на своето - че само точно определен размер гърди са истински естетични, еротични и прочее. И войната е безмилостно жестока - без оглед на изразни средства и със задължителни удари под кръста!

Прелестната Софи Марсо, например, беше заявила по повод на своята съперница - не по-малко прелестната Изабел Аджани - следната хаплива реплика: “Аз съм по-млада от нея с 8 години, по-висока съм със цели 3 инча и освен това имам цици!” (‘I’m eight years younger, 3 inches taller and I’ve got boobs!”).

Аз пък ги сънувам и двете. Как се бият. За мен… (И всяка вика на другата: “Твой е! Ти го вземи!”).

Затова от тях двете, аз предпочитам повече… Моника Белучи. (Ама и Франческа Делера не беше лоша… актриса! Едно време…)

Да си призная, чак сега осъзнах, че съм се заел с непосилна задача. Каквито и още простотии да измисля - за циците винаги може да се каже още нещо!

А най-хубавите неща не се казват задължително с думи… но този разговор се води само на четири очи!

И то какви!

http://blogatstvo.com/