65 процента от българите заявяват, че не биха гласували за нова партия, различна от досегашните, сочат данни от национално представително проучване на НЦИОМ, направено от 12 до 19 май сред 1000 души. 49% от тези обаче, които се чувстват разочаровани от собствената си политическа сила, биха променили вота си и биха гласували за друга партия.

Половината от хората, които в момента не симпатизират на нито една политическа сила, също твърдят, че биха подкрепили различна политическа сила. 25 процента от анкетираните биха подкрепили нова партия, която изпълнява обещанията си, 19 на сто държат на ефективната социална политика, а 16 на сто искат нови хора, които да не са корумпирани.

Идеята за нова партия е все още доста абстрактна, коментира директорът на НЦИОМ Лидия Йорданова, цитирана от БТА.

Две години след парламентарния вот ГЕРБ запазва две трети от избирателите си. Една четвърт от гласувалите на последните парламентарни избори за ГЕРБ, твърдят, че са по-скоро разочаровани и предпочитат да не гласуват. БСП може да разчита на гласовете на близо 80 процента от избирателите, подкрепили партията през 2009 г. За последната година БСП закрепва електоралния си дял между 15 и 16 процента. 35 на сто от българите се чувстват разочаровани от политическата сила, на която симпатизират.

През май политическите си симпатии не декларират 36.2 на сто от българите. Сред заявилите предпочитанията си дяловете са - 30 процента на ГЕРБ, 16 процента за левицата, 7.6 процента за ДПС, 4 н сто - за "Атака", 3.2 процента за Синята коалиция.

Декларативно желание да гласуват на президентските избори към момента заявяват 72 процента от българите. За сравнение през октомври 2006 г. при ясни кандидатпрезидентски двойки готовност да гласуват са заявили 65 на сто, припомни Йорданова.

Към момента на най-голям интерес се радва местният вот и по-специално вотът за кметове на общини. 75 на сто от анкетираните декларират, че ще пуснат бюлетина за кмет, а 70 на сто - за листа за общински съветници. 68 процента имат намерение да гласуват едновременно на местния, и на президентския вот.

Спада одобрението за работата на повечето министри, показва проучването на НЦИОМ.

Най-изразителен е спадът при работата на земеделския министър Мирослав Найденов - с 8 на сто, към външния министър Николай Младенов - с 6 процента, и към министъра на правосъдието Маргарита Попова - с 5 на сто.

Росен Плевнелиев оглавява класацията на министрите, на чиято работа хората гледат с одобрение през последния месец. Маргарита Попова, Нона Караджова и Стефан Константинов са най-малко одобряваните министри от кабинета. Росен Плевнелиев, Цветан Цветанов, Николай Младенов и Мирослав Найденов са министрите, одобрението за работата на които надхвърля неодобрението, въпреки регистрирания спад на одобрението.

Вицепремиерът Симеон Дянков продължава да има най-висок дял на неодобрение - 66 процента. Причината е, че хората са склонни да проектират недоволството си от влошаващия им се стандарт на живот именно върху него, коментира директорът на НЦИОМ Лидия Йорданова.

Росен Плевнелиев оглавява класацията с най-одобряваните действащи политици през май с 60 на сто рейтинг. След него е столичният кмет Йорданка Фандъкова - 53 процента и премиерът Бойко Борисов - 51 на сто. Следват президентът Георги Първанов - 47 процента, вицепремиерът Цветан Цветанов - 44 на сто, земеделският министър Мирослав Найденов - 43 процента, Николай Младенов - 41 на сто, Вежди Рашидов - 33 процента, Трайчо Трайков - 32 на сто, Свилен Нейков - 29 процента и председателят на парламента Цецка Цачева, също с 29 процента рейтинг. Кристалина Георгиева е най-одобряваният български политик на публична длъжност извън страната - 69 процента, но не е включена в класацията, именно защото не развива дейността си в България.

Меглена Кунева също има одобрение от 53 процента. НЦИОМ регистрира ръст от 9 на сто на одобрението към нея в сравнение с март, като с 10 процента намалява и неодобрението. Към момента Кунева е одобрявана от по над половината избиратели на повечето партии, с изключение на симпатизантите на "Атака".

Георги Първанов подобрява публичния си образ, констатират от НЦИОМ. За последните два месеца одобрението към работата му расте с 6 на сто, а неодобрението пада с 8 процента. Жените са значителен дял сред одобряващите президента. Първанов има подкрепата на 83 процента от привържениците на БСП. Най-често го одобряват жителите на малките градове, бедните. 40 процента от анкетираните правят положителна равносметка, а 37 на сто - отрицателна, в отговор на въпрос на НЦИОМ за оценката на двата мандата на Първанов. За последните два месеца премиерът Бойко Борисов губи с 6 процента одобрение, но подкрепящите го остават повече от критично настроените - 51 на сто срещу 39 процента. Общо за последната година одобряващите работата на Борисов са намалели с 14 на сто. Най-високо е одобрението за него сред хората до 50 години, образованите, заможните българи и сред градското население.

С 3 процента намаляват одобряващите дейността на Цецка Цачева.

Сергей Станишев е най-одобряваният лидер на парламентарна група. Той, Мартин Димитров, Иван Костов и Ахмед Доган получават по-високо одобрение като председатели на парламентарни групи през май в сравнение с март. Волен Сидеров губи 7 на сто одобрение, но пък има огромна подкрепа в собствената си партия - 94 процента от симпатизантите на "Атака". От НЦИОМ уточниха, че изследването е правено преди инцидента пред софийската джамия.

Полицията е най-одобряваната институция и през май - от 45 на сто от българите, макар че одобрението й намалява с 4 на сто. Отношението към правителството и парламента не се променя. Правителството е одобрявано от една трета от българите, а парламентът - от 19.3 на сто от българите. Прокуратурата и съдът продължават да губят доверие и през май.