Шествековният чинар в с. Гърмен, обл. Благоевград, спечели втора награда в престижния конкурс, който се проведе измежду националните победители на още 4 държави – Румъния, Унгария, Чехия и Словакия, предаде dnes.bg. Наградите на победителите в конкурса "Европейско дърво на годината 2011" бяха връчени на официална церемония в Европейския парламент.

На церемонията по награждаването в Брюксел присъства 17-годишната Мария Софтова от с. Гърмен, която номинира уникалното дърво за участие в надпреварата. Официални гости на събитието бяха и представителите на България в ЕП Мария Неделчева и Кристиян Вигенин, които поздравиха младото момиче за инициативността, довела до този безспорен успех, повод за национална гордост.

Публикуваме със съкращения писмото, с което Мария Софтова номинира вековния чинар в с.Гърмен.

Вековният чинар в село Гърмен

Казвам се Мария и уча в град Гоце Делчев, но моето родно място е село Гърмен - малко селце в Югозападна България, което никога не би предизвикало интерес, ако наблизо не се намираха топли минерални извори, стар римски град Никополис ад Нестум и един вековен чинар.

Искам да ви разкажа за това дърво, защото то предизвиква интерес не само с атрактивния си вид, но и с многовековната си история. Намира се вдясно от пътя Гоце Делчев-Марчево, в Гоцеделчевската котловина на 0,5 км от центъра на село Гърмен. Дървото е представител на реликтния вид източен чинар (platanus orientalis), който през терциер е образувал гъсти гори в долината на река Места. Днес то е остатък от палеогеографията на района, впечатляващо с огромния си ствол. Висок е 24 м, обиколката му е 10,46 м. На възраст е над 600 години и през 1961 г. е обявен за защитен заради своята възраст, размери и красота. За мен това дърво заслужава да носи името „Дърво с корен".

През своята многовековна история, чинарът е видял много човешки радости и скърби. Под неговата дебела сянка са се правели сватби и кръщенета, виели се хора, на които баби и дядовци оглеждали своите бъдещи зетьове и снахи. До късна вечер се носела весела детска глъч на безгрижно играещите в голямата хралупа деца.

Тази хралупа също има история, която съм чувала от баба ми. Някога през селото минавал керван с еничари, които карали малки деца, насила откъснати от домовете им. Ожаднели, те спирали да починат под дебелата сянка на дървото и да пият студена вода. Но на кладенеца видели табела, на която някакъв смелчага написал, че водата е отровена. Ядосали се еничарите и подпалили дървото, преди да си тръгнат. След тях се разнесъл вик „Чинарът гори". Ехото нахлуло през вратите и прозорците и събудило всички хора. Те грабнали лейки, кофи и менци и се спуснали да гасят огъня. Успели да спасят дървото, но му останала огромна рана, която не могла никога да зарасне.

Пътнико, ако пътят ти те отведе по моя роден край, спри се под чинара - поеми от упойващия дъх на чинаревият прахан и почувствай природата ни!