Мъртъвци като диагноза за живите
Съдебните медици имат тази привилегия - режат трупове всекидневно и разпознават насилствена смърт. И те, като другите, работят по много – обслужват МВР, съд и прокуратура, а също и болници. Но съдебните медици са наясно, че само със зрелища не може - трябва и хляб. Знаят и друго – че който поръчва трябва и да плаща. Затова и решиха да протестират. Защото обещанията и прехвърлянето на отговорността престанаха да ги мотивират да работят.
Противно на очакванията, обаче, хората, работещи с трупове се оказаха значително по-състрадателни от много управляващи. Това беше и причината бързо да преустановят, необходимата им иначе, стачка. Трупът на убития 6-годишен Стефан "размекна" сърцата на съдебните медици повече, отколкото поредната надежда, че ще получат възнагражденията си незнайно кога. Чакането започна отново. И работата. И омагьосаният кръг от стрес, работа, трупове и обещания, без резултат.
Питам се, дали не е по-добре да си необразован и коравосърдечен в България? Защото доходите на високообразованите българи не съответстват ни най-малко на труда и образованието им и често остават неразбрани от управляващите фигури. Чукайте на дърво, да не се разболявате, че не се знае дали ще излезете жив и здрав от лечението. И гледайте и да не умирате, недай си, Боже, защото няма гаранция колко ще чакате в моргата или на улицата до опелото си. Покоят след смъртта, а и по време на жизнения път тук не е гарантиран.
Целият хаос от трупове, ежедневие и управление, които са само част от диагнозата "живот в БГ", карат седем души всеки час да напускат България, от които 1200 медицински сестри годишно, както и много добри лекари. А 200 000 българи мечтаят да емигрират, защото просто “не им се живее тук“!
Изпрати ни на news@vestnikat.bg личното си послание или преживяване и, ако ни хареса, може да я прочетат и нашите читатели!
19.05.2011, 11:27 Автор: Яница Димитрова
Тагове: съдебни медици, протест, емигранти