Както навярно знаете, "Позвънете: ВестникЪт" е изграден от стабилен, доказал се през годините екип. Ако изключим крехката и буйна младост на шампиона по пиене на уиски с препятствия Караколев, определено можем да приемем, че в изданието, което имате удоволствие да държите в ръцете си, работят изключително доказани журналисти с над 10-годишен стаж. Е, има и такива с по 20. Може би ги познавате по нескончаемите теми, посветени на социалистическото ни минало, получили статут „ежеседмични”. И тъй като навярно животЪт на повече от нас е тясно обвързан не с периода преди 1989 г., а по-скоро с друго нещо, съдържащо трибуквието „соц” в името си - СОЦиалната мрежа, днес Касиков`Ът пише за:

Къде му е СОЦ-ът на Фейсбук?

Безсмъртният учител на комунистите Карл Макс веднъж казал: „Качествен комунизЪм би могъл да възникне само на основата на супер развит капитализЪм!” (авт. перефразира). Според Горбачов и Лилов, супер развит капитализЪм се прави на базата на руска версия на комунизма, по време на която всичко прекрасно (набързо построено, но с пари и вкус) от хората след Освобождението (1878), бива заграбено от новата власт на комунизма – хора най-често произлезли от най-дивите и прости села в България. От комунизмЪт наследстото ни е в олигарсите и дупките.
От комунизмЪт ни остана и неприятният вкус в устата, че „всички сме от село”.

Спокойствието дойде от Запада, който официално обяви светЪт за глобално село, благодарение на интернет.

Днес в селото на Касиков`Ът във Фейсбук живеят 1072-ма души. Там са моите приятели в чужбина, там са моите съученици, роднини, колеги... Там са и около 1000 души, които не познавам. И 990, които не искам да познавам! Не искам да слушам чалгата им, не искам да виждам ежедневните им снимки с телефон пред огледалото, нито ме интересува какво късметче си е изтеглила за деня 17-годишната кифла, която добавих само за да й разгледам снимките.

Това му е хубавото на Фейсбук. Хем СОЦ-иален, хем винаги я има опцията „Скриване на всичко от този човек”... Така човекЪт хем си живее живота, хем не те занимава с глупости.

А ако погледнем на нещата малко по-екзистенциално, не бихме ли могли да си зададем въпросЪт: Дали не предпочитаме да съществуваме on-line ?!