За постигането на своите цели политическите играчи проявяват неистова активност – от ежедневно и ежечасно изявяване в медиите на премиера до обиколките на БСП актива из градове и паланки. И двата лагера нямат, а и не могат да имат, поради некомпетентност на лидерите и хетерогенност на поддръжниците, необходимата обща политическа платформа и цялостна концепция с програма. Но пък двата лагера знаят, че могат да ползват механизма на политическите илюзии. И предлагат илюзорни политически цели, които поддържащите или симпатизиращите маси (поради простотия) приемат безрезервно. При производството на илюзии се стига до гротески от типа на български Лувър, Формула 1, че даже и до откриването на Атлантида и Ноевия ковчег в българската акватория точно срещу Поручик Чунчево и Светия граал до Пернишкия университет. ДПС дори успя да внуши на българския съд, че лицето Ахмед Доган от с. Дръндар е най-обещаващият в световен мащаб хидрогеолог с милионни консултантски хонорари. А Ковачки с 16-те милиона бил чист като момина сълза. 

Между двата политически лагера има усилваща се враждебност, чиито тенденции са плашещи, тъй като се ползва доста голям регистър от силови механизми и чер пиар, включително сересета, компромати, слухове, саморазправи, атентати. Характерното за нашата действителност деструктивно поведение на масите хора спрямо други хора или групи, които се различни от тях самите, би могло доста скоро да ни доведе до сериозни граждански сблъсъци. Във връзка с тази убеденост за междугрупова враждебност възниква много често и тревожната обсесивна илюзия за преследване. Тя, както виждаме, е обхванала снишилата се засега етническа партия ДПС, царистите и (доскоро) социалистите, особено тези бивши чиновници и министри, които през предходните мандати безогледно са крали (а те никак не са малко): от съдии-хотелиери и министри-брокери до хитри селски кметове, крадци на европари, източвачи на ДДС и обикновени контрабандисти („Корабът е в Солун. Какво да правим цигарите?”). Тази тревожна илюзия вижда заплахата като неизбежна. А ако няма реални уличавания и нападки, увеличава се убедеността в коварството на политическия враг, в пъклена скритост на замислите му.