1 EUR  1.95583 BGN        1 GBP  2.37042 BGN        100 JPY  1.39086 BGN        1 USD  1.41696 BGN       
FULLMAX Center
СПОРТ

Импровизаторът на големия ”Спартак”

Иван Филипов носи нестандартното в играта на тима от 60-те години
Отвратен е от сегашния ни футбол, не стъпва на стадиона


Иван Филипов

Иван Филипов е роден на 12 юни 1936 г. в Поморие. Юноша на местния клуб, на 18 години дебютира за първия отбор, който тогава е в „Б” група. През 1956 г. преминава в „Спартак” (Варна) и остава при „соколите” до края на кариерата си през 1968 г. Изиграва общо 249 срещи, в които бележи 48 гола. С варненци е финалист за Купата на съветската армия през 1961 г. След края на състезателната си кариера на няколко пъти е треньор на „Спартак”. Дълго време работи и в школата на клуба.

Колкото е важен Андрес Иниеста за настоящия „Барселона”, толкова бе и Иван Филипов за големия тим на „Спартак” от 60-те години на миналия век, твърдят по-старите привърженици на „соколите”. Тези, които са гледали Филипов на живо са категорични, че левият инсайд от Поморие е бил твореца на тогавашната селекция на „соколите”, останала в историята със своята красива и неподражаема игра. „Винаги бе нестандартен”, категорични са феновете на варненци над 60-годишна възраст. „За мен импровизацията е от изключително важно значение. Именно тя носи наслада на хората по трибуните. Когато правех нещо неочаквано, публиката избухваше. За това винаги се стремях да действам изненадващо”, обясни Филипов пред „Позвънете: ВестникЪт”.

Той започва кариерата си в „Поморие”, с който играе две години в „Б” група и стига до младежкия национален тим. Именно там е забелязан от хора на „Спартак”. Освен от Варна получава предложение и от „Локомотив” (София), но избира морската столица, тъй като е по-близо до родния му град. Дебютът му за „соколите” е повече от впечатляващ. „Бях от няколко дни в отбора, когато разбрах, че излизам титуляр срещу могъщия ЦСКА. Имаше много неспокойствие, но и мобилизация в мен. Знаех, че това е момента да се докажа. Тогава „армейците” на практика бяха националния тим на България с Найденов, Ракаров, Гацо Стоянов, Колев, Гацо Панайотов, Янев в състава си. Трябваше да ги бием, иначе изпадахме. В крайна сметка спечелихме с 2:1”, спомня си Филипов. Публиката е прехластната по играта на 20-годишното тогава момче от Поморие, а той става неизменна част от отбора за следващите 12 години. За това време вкарва 48 гола в противниковите врати, а асистенциите му са поне три пъти повече. „Играех предимно с центрирания и извеждащи пасове. Винаги по-голямо удоволствие ми е доставяло да подам за гол, от колкото аз да се разпиша. Бях такъв тип футболист, че гледах да се освободя, да получа топката и след това да я изпратя на мой съотборник, който да я вкара”, разказа още ветеранът.

Въпреки това обаче, той има редица попадения, които и до днес се помнят. Като това през 1962 г., с което „Спартак” надделява с 1:0 над шампиона ЦСКА в София. „Десният ни инсайд проби по крилото и центрира топката. Посрещнах я извън наказателното поле и с мощно воле я забих в мрежата. А на вратата на ЦСКА бе великият Георги Найденов”, обясни развалнувано гола Филипов и допълва, че това е най-красивият в кариерата му.

Той отдава успехите на „Спартак” в средата на миналия век на многото класни футболисти, събрани по онова време в тима. „Този отбор бе уникален. С Христо Вълчанов на вратата, с Илия Кирчев и Бисер Димитров в защита, с Кирил Пандов в средата на терена. Нападението пък бе убийствено – Никола Попов, Георги Арнаудов, Христо Николов. Аз лично боготворях Кирчев. Макар централен защитник, играта му бе изключително красива. Много стабилен, но без да извършва нарушения. Само как се извисяваше над противниковите футболисти”, каза още Филипов. На няколко пъти по време на кариерата си получава предложения да отиде в София, но остава винаги верен на Варна и „Спартак”. И най-вероятно заради това не получава шанс да се докаже в националния тим. През 1962 г. попада в разширения списък от футболисти за Световното първенство в Чили, но не заминава за Южна Америка.

Когато сменяме темата и започваме да говорим за сегашното състояние на „Спартак” обаче, изражението на лицето му бързо се променя, видимо натъжавайки се. „От поне 5-6 години не съм стъпвал на стадиона. Защо да го правя, като няма какво да видя. По българските стадиони има само омраза. Футболистите се мразят по между си, феновете също. Крещят, викат. Малки деца псуват и говорят цинизми. Не мога да си обесня от къде идва цялата тази злоба. Отвратен съм от ситуацията. А за „Спартак” просто не ми се говори. За изключително малко време бе съсипано всичко, което толкова много хора градихме през годините”, заяви Филипов.

14.02.2011, 13:27 Автор: Йордан Фотев


Тагове: футбол, спартак

СОЦИАЛНИ МРЕЖИ
КОМЕНТАРИ
Няма въведени коментари
_______________________________________________________________________________
име:


коментар:


код:


РЕКЛАМА