Бяха години, в които свлачището бе страховито препятствие за кандидатите да правят плаж на Кабакум. Това бяха годините на най-прекрасния плаж на света, пълен с гаджета по монокини, млади хора, чудесна вода и едър пясък. В началото и в края на плажа извираха два естествени минерални извора, където партито бе почти целогодишно. Единият „гьол” с големия си дебит се ползваше предимно за SPA център, вторият бе нещо като джакузи. С амфитеатралната си форма това бе идеалното място за разтуха с приятели и приятелки. Все пак от Варна сме и удоволствията тип „Римски терми” са закодирани в гените ни. А и вълните така приятно се плискаха в каменната стена, разделяща гърбовете от морето...
Този Кабакум сега го няма, живеем във времето на


Кокаиновия плаж


Знаете ли какво е "Вартбург"? Това е седан от картон, произведен в ГДР. Скоростите се сменят от волана и се кара с кило масло, сипано директно в резервоара. Най-страхотната кола, която бе напълно достатъчна, за да скочиш до втория „гьол” на Кабакум и да правиш любов с приятелката си, под звуците на „касеткофона” на източногерманския „батко” на трабанта.
Днес няма варбурзи. Просто защото за собствениците на такива коли секс няма.
Най-добрият секс ставал с ферари, но и S-класа може. И да има парти. И бело. Мно-ого бело, чак да ти е кеф да настъпиш газта на свръхмощния си джет, докато прескачаш главата на нещастен турист от руски произход. Или пък достатъчно, за да си пуснеш хитовете на Тони Стораро, (на 100-ватовата уредба в оф-роуд простотията, с която ходиш на кафе), докато ореш плажа като достоен потомък на стадо подивели комбайнери, какъвто всъщност си!
Защо това лирично отклонение?! Защото на Кабакум строят нов бар. На плажа. На два етажа. И защото до средата на плажа отляво на пътя има набити колове (да не се паркира на пясъка), които ще доведат до рекордни задръствания на плажЪт това лято.
Защото барът, който се строи, е от типа „кокаинов” бар. Така му викали. Не знам защо.
Ха, може би се сещам!
Защото барът изшмърка плажа?
Е, май и това лято варненци ще ходим на плаж нощем... Но нищо. Вече сме свикнали...