1 EUR  1.95583 BGN        1 GBP  2.37042 BGN        100 JPY  1.39086 BGN        1 USD  1.41696 BGN       
Reklamist.bg
СВЕТЪТ

Евреин измислил отровата за камерите



концентрационен лагер

Две от пет човешки същества на планетата днес дължат съществуването си на откритията на един брилянтен немски химик. Но същият този химик често е заклеймяван като „убиец”, пише dnes.bg, позовавайки се на ВВС.

Животът и кариерата на Фриц Хабер са един от най-ярките примери за доброто и злото, които научният прогрес носи за човечеството.

Жестоката житейска драма на Хабер наистина изумява десетки години по-късно. Той е германски евреин, роден в пределите на днешна Полша, който в края на 19-и и началото на 20-и век е убеден патриот.

Животът му обаче се превръща в кошмар. Разработеният от него газ Циклон Б се оказва средството, с което нацистите всяват ужас по време на Холокоста. Газ убил милиони, включително и близките на Хабер. Потресаваща ирония на съдбата!

От dnes.bg  припомнят, че като млад и енергичен учен роденият през 1868 година Фриц Хабер е изпълнен с амбиция. Учи химия в Берлин, надявайки се, че това е идеалната формула за превръщане на провинциалното еврейски момче в успял германски гражданин.

„Амбициозен, но чувствителен и раним”, определят напористия младеж негови съвременници.

В онези време Германия налага научният прогрес като свой топ приоритет. Постепенно обаче сила набира и антисемитизмът, който тормози Хабер, въпреки че той вече е приел християнството.

Голямата слава за химика идва с намирането на решение за едно от най-големите предизвикателства – изхранването на растящото население, уточняват от BBC.

Посевите се нуждаят от повече азот, за да е по-плодородна реколтата. За целта със специална кораби от Южна Америка са докарват птичи тор и нитрати. Но през 1909 година Хабер открива начин да синтезира амоняк (за плодородие) от азот и водород.

Работейки в тясно сътрудничество с Карл Бош от компанията BASF, химикът прави възможно създаването на огромни количества изкуствен тор. Този пробив е определен като чудо, като създаване на „хляб от въздуха”.

Откритието води до значително увеличаване на реколтите по целия свят и на практика спира опасенията за масов глад. BBC цитира анализатори, според които това е „най-важното технологично изобретение на 20-ти век”.

Но процесът Хабер-Бош се оказва изключително полезен и за военни цели при производството на експлозиви.

А когато избухва Първата световна война, химикът е решен да докаже патриотизма си. Започва да експериментира с хлор. На практика развива химическото въоръжение на германската армия.

Личният му мотив е, че така войната ще свърши по-бързо. „Смъртта е смърт, независимо как е причинена”, казва той.

През 1915 година при Втората битка за Ипр (днешна Белгия) немската армия за първи път използва химическото оръжие, разработено от Хабер. Самият той е повишен в чин капитан.

Но в нощта, в която празнува признанието в своята вила в Берлин, съпругата му се самоубива със служебния му пистолет. Клара Имервар (също химик) не може да се примири с действията на мъжа си и неговото влечение към военните измерения на химията.

Хабер се връща на фронта, а до края на войната се жени повторно. Получава Нобелова награда за работата си по синтезиране на амоняка, но в същото време е заплашен от арест за военни престъпления заради отровния газ.

В следвоенна Германия продължава да демонстрира предаността си. Когато страната е изправена пред тежка криза заради огромните репарации, които трябва да плаща след военния конфликт, химикът е категоричен, че може да извлече злато от морската вода – експеримент, който не завършва с чудо.

В началото на 30-те години хитлеристкия режим принуждава Фриц Хабер да избяга в Швейцария. Еврейското му потекло не може да бъде пренебрегнато от нацистите, въпреки заслугите му за Германия.

Когато през 1933 година е спрян на входа на института в Берлин от портиера с думите „Евреинът Хабер няма място тук!”, ученият е разбит и напуска страната. Умира от инфаркт в Базел само година по-късно.

Въпреки значимостта на редица негови открития, Фриц Хабер е далеч по-неизвестен и в известна степен не получил заслуженото уважение в сравнение с един свой приятел и колега – Алберт Айнщайн.

Но причината за това не се крие само в химическите оръжия. Друга зона на проучванията на Хабер хвърля още по-голяма сянка върху личността му.

Той и неговите колеги бележат значителен прогрес в разработването на пестицидни газове през 20-те години. В тази серия от опити влиза и зловещият цианиден газ Циклон Б.

Години по-късно именно този газ е дообработен от нацистите и широко използван за избиването на евреи и военнопленници в газовите камери на концлагерите. Сред жертвите са и много роднини и близки на самия Хабер.

Алберт Айнщайн заключва: „Животът на Хабер беше трагедията на германския евреин – трагедията на несподелената любов”.

14.04.2011, 14:13 Автор: dnes.bg


Тагове: евреин, отрова, газови камери

СОЦИАЛНИ МРЕЖИ
КОМЕНТАРИ
Няма въведени коментари
_______________________________________________________________________________
име:


коментар:


код: