Две от пет човешки същества на планетата днес дължат съществуването си на откритията на един брилянтен немски химик. Но същият този химик често е заклеймяван като „убиец”, пише dnes.bg, позовавайки се на ВВС.

Жестоката житейска драма на Хабер наистина изумява десетки години по-късно. Той е германски евреин, роден в пределите на днешна Полша, който в края на 19-и и началото на 20-и век е убеден патриот.

От dnes.bg  припомнят, че като млад и енергичен учен роденият през 1868 година Фриц Хабер е изпълнен с амбиция. Учи химия в Берлин, надявайки се, че това е идеалната формула за превръщане на провинциалното еврейски момче в успял германски гражданин.

В онези време Германия налага научният прогрес като свой топ приоритет. Постепенно обаче сила набира и антисемитизмът, който тормози Хабер, въпреки че той вече е приел християнството.

Посевите се нуждаят от повече азот, за да е по-плодородна реколтата. За целта със специална кораби от Южна Америка са докарват птичи тор и нитрати. Но през 1909 година Хабер открива начин да синтезира амоняк (за плодородие) от азот и водород.

Откритието води до значително увеличаване на реколтите по целия свят и на практика спира опасенията за масов глад. BBC цитира анализатори, според които това е „най-важното технологично изобретение на 20-ти век”.

А когато избухва Първата световна война, химикът е решен да докаже патриотизма си. Започва да експериментира с хлор. На практика развива химическото въоръжение на германската армия.

През 1915 година при Втората битка за Ипр (днешна Белгия) немската армия за първи път използва химическото оръжие, разработено от Хабер. Самият той е повишен в чин капитан.

Но в нощта, в която празнува признанието в своята вила в Берлин, съпругата му се самоубива със служебния му пистолет. Клара Имервар (също химик) не може да се примири с действията на мъжа си и неговото влечение към военните измерения на химията.

В следвоенна Германия продължава да демонстрира предаността си. Когато страната е изправена пред тежка криза заради огромните репарации, които трябва да плаща след военния конфликт, химикът е категоричен, че може да извлече злато от морската вода – експеримент, който не завършва с чудо.

Когато през 1933 година е спрян на входа на института в Берлин от портиера с думите „Евреинът Хабер няма място тук!”, ученият е разбит и напуска страната. Умира от инфаркт в Базел само година по-късно.

Но причината за това не се крие само в химическите оръжия. Друга зона на проучванията на Хабер хвърля още по-голяма сянка върху личността му.

Години по-късно именно този газ е дообработен от нацистите и широко използван за избиването на евреи и военнопленници в газовите камери на концлагерите. Сред жертвите са и много роднини и близки на самия Хабер.