От началото на миналата година почти всяко второ домакинство е било засегнато от негативните ефекти на кризата, но в повечето случаи тези затруднения са имали временен характер. Едно от всеки десет домакинства обаче е изпаднало в трайно затруднение, от което не може да се измъкне. През март 2011 година делът на домакинствата, които заявяват, че са засегнати от кризата, намалява до 23% от близо 29% година по-рано. Проучването на ефектите на икономическата криза върху българските домакинства, което се осъществява съвместно от Института „Отворено общество“ и Световната банка, се базира на интервюта с членове на представителна за страната извадка от 2400 домакинства.

21 на сто от домакинствата у нас живеят на равнището на бедността, а около половината от тях вероятно няма да усетят излизането от кризата още години напред, пише Дарик, цитирайки Боян Захариев, програмен директор в „Отворено общество”. По думите на Захариев – около половината от домакинствата остават песимистични по отношение на развитието на кризата. Много хора се лишават от храна и от лекарства, за да се справят с недостига на пари.

По отношение на това от какво пестят домакинствата в кризата или така наречените по думите на Захариев „стратегии за справяне“ експертът коментира, че продължава да се ограничава потреблението, като в макроикономически план това също се вижда – вътрешното търсене според него продължава да бъде слабо и не се вижда как ще се съживи. „Домакинствата, които имат големи проблеми, казват, че се отказват от купуване на определени храни, пропускат хранения, някои се отказват от важни разходи, свързани със здравето, например от покупка на лекарства и от разходи, дори свързани с образованието“, коментира Захариев.