Тя беше тотално съсипана. Объркана и прецакана, тя
недоумяваше как дори собственото й огледало е против нея. Как е възможно това
да се случи точно на нея?! „Не, това не е честно! Нима не съм била винаги точна
с колегите и шефовете си? Някога да съм закъснявала за работа? Да съм се
държала лошо с близките си? Или приятелите си?” – такива мисли минаваха под
настръхналата от ужас коса на госпожица Очаролета Калпазанова – юрист – консулт
в РАПД – България (Руско – американско петролно дружество – бел.авт.)

***************

Очаролета беше френска възпитаничка. Първо френската
гимназия („Господ нея пази я...”, след това УНСС (за да има къде да започнат
експериментите), после Соброната („защото тати най-накрая продаде проклетите
ниви!”) и накрая малко „успешно” завършени семинари по европроекти („много ни
държаха на семинара, не можах даже да разгледам Лисабон...”).

И така - след 3 години на 350 лева в Министерство на
финансите, г-ца Калпазанова най- после получи адекватно работно предложение от
страна на създадена от политици мощна финансова групировка, която държеше на
заплата 45 % от настоящия кабинет, както и съответно адекватното на нуждите й
парламентарно мнозинство, което бе на т.нар. „абонамент”.

Очаролета постигна това не и без участие на невероятно
приятното подножие на приятно закръгления й ханш и естествено с любезната
подкрепа на плътните си сочни устни, специално тренирани по време на взиманите
(по съвет на баба й) уроци по флейта при небезизвестния в Парижките културни
среди мосю Балтон дьо Аншоа. Въпросното ханшово подножие и съответно
гореспоменатите устни представляващи само малка част от конгломерата съставен
от език, зъби, гърло и други, се оказа ключов фактор за назначаването на работа
на провинциалистката Очаролета Калпазанова.

Така само срещу едно посещение в годината в Ибиза, Сейшели
или Малдиви, младата и напориста финансова аналитичка, бързо – бързо постигна
редица човешки ценности, като: Каен с цвят слонова кост, 450 кубика във всяка
гърда, дрехи от Ню Йорк, Вегас и Милано – 3 гардероба, 120 чифта обувки и ...
поне по 3 публикации месечно в жълтите списания. Естествено гостуванията в
предавания, като „Чалгодерно”, „Иван и Затъпей”, „Шоуто на Заспали-слави”,
Шампионска лигня с РазКраси ЗаМинев и прочие, бяха само част от ежедневието на
настоящата светска дама.

Същата имаше само един едничък проблем. И тя беше човешко
същество. И като такова й беше пределно ясно, че всички мъже са боклуци и
единствената им цел е да те изчукат. Поради това си символ верую, Очаролета
отдавна бе намразила секса с мъже. Той всъщност я отвращаваше! И нямаше как да
бъде, след онази злощастна за нея вечер в 9-ти клас на хижата до язовира,
когато 7 момчета успешно злоупотребиха с лошото й пиянство изразяващо се по
онова време в толерантност към т.нар. от американски специалисти Gang-bang.

Всъщност може би
сте се досетили. Г-ца Калпазанова бе просто една дива лесбийка. До толкова
жадна за женски ласки, че единственото логично и подходящо сравнение на нейната
нужда от любов навярно би било жаждата за кръв на граф Дракула.

Но, Очаролета
имаше проблем. В тази посока, тя нямаше право да бъде себе си. Прекалено много
я наблюдаваха и прекалено високо можеше да стигне. Страха от публичния и
професионален провал бе по силен за нея дори от угрозата на смъртта!

За това, тя
нямаше приятелка. Всъщност бе отрязала с възможно най- голямата лозарска ножица
всичките си връзки от миналото, които биха могли да я компрометират... или
изкушат.

Какво й оставаше
тогава? Да си закупи високотехнологична пластична играчка на батерии? Не! –
Това не подхождаше на строгото й патриархално възпитание.

За личната си
физическа хармония, Очаролета разчиташе винаги и само на подръчни средства.
Такива, каквито човек би открил във всеки дом.

Добре! Време е да
Ви го кажа! Краставици. Най-обикновени краставици, за предпочитане от онези
опаковани в найлон.

Очаролета обичаше
секса с краставици.

Каквото и да си говорим, колкото и да се възмущаваме, все
пак нека си поговорим и малко за новите европейски ценности!

Никой няма право да съди другия, за това че спира някъде и
решава да си построи къща без да има каквито и било документи или за това че е
решил да ходи за ръчичка по центъра с друг гей или защото обича да сяда на
дезодоранта си вечер в банята или че е решил да си играе на чичо доктор с краставица
от мъжки пол на име Миро Скалата!

Може би ако успеем поне за секунда да забравим собственото
си его и се опитаме да  призовем малкото
останал у нас хуманизъм ще успеем да изпитаме съчувствие към горката Очаролета!

Но не заради сексуалните й навици! А заради долната
международна полит-икономическа инсиуация, че в ЕС се разпространявали отровни
краставици. Имало загинали, пострадали, хора в болници...

Точно това дойде твърде много на Очаролета Калпазанова.
Точно тук и в момента тя чувстваше, че това наистина е края.

Тъп и нелеп, като самия й живот до момента.

***************

Естествено краят не дойде за героинята на нашия разказ. Поне
доколкото му е известно на автора, тя и в момента си е жива и здрава, ходи на
пазар в чужбина два пъти годишно, на почивка по 3 пъти на сезон и  на уикенди 4 пъти в месеца. Където и да отидеше
нашата мила приятелка наблизо винаги имаше и краставици.

Но както искрено се надявам, да сте се досетили това
всъщност не е историята на някаква си кифла, обичаща таратора но без киселото
мляко, орехите и копъра.

Това всъщност не е никаква история. Просто думи казани по
някакво време на някакво място в една никаква държава, част от някакъв
Европейски съюз...

19.06.2011, 11:09 Автор: Борис Касиков